Решение №351 от 10.6.2009 по гр. дело №2559/2559 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
                                   № 351
                   София, 10.06.2009 година
 
   Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и девета година, в състав:
 
                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
                                               ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                 КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от  съдия Камелия Маринова гр.дело № 2559 по описа за 2008 година, за да се произнесе  съобрази следното:
Производството е по чл.303 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба на С. П. Х. , действаща като Е. „”, гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение от 14.02.2006 г. по гр.д. № 2* по описа за 2005 г. на Софийски районен съд, 59-ти състав, с което Е. „”, гр. С. е осъдена да заплати на „Р. ” О. , гр. Ш. сумата 8040 лв., ведно със законната лихва от 18.04.2005 г., 2812.74 лв., представляващи законна лихва за периода 22.07.2002 г. – 18.04.20056 г. и разноски по делото в размер на 1160.36 лв.
В молбата са изложени твърдения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.51, ал.4 от ГПК /отм./, довело до лишаване от участие в процеса, поради което се иска отмяна на съдебното решение.
Ответникът по молбата „Р. ” О. , гр. Ш. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, намира, че молбата за отмяна е допустима, като подадена в срока по чл.305, т.5 от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Исковата молба е предявена на 21.04.2005 г. и в нея е посочен адрес на седалище и адрес на управление на ответника Е. в гр. С., ж.к. Лагера, бл.53, вх. Д, ап.112, съобразно с данните в представената разпечатка от „И” АД за регистрираните обстоятелства. Същият адрес на управление е посочен и в издаденото на 18.05.2005 г. удостоверение по фирменото дело. Призовките от този адрес са били върнати в цялост с отбелязване, че по сведение на собственика на апартамента и на съсед лицето е напуснало адреса след продажба на апартамента, като новият собственик е заявил, че липсва адрес за контакт. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл.51, ал.4 от ГПК /отм./ и е дал ход на делото в съдебно заседание на 5.11.2005 г.
Към молбата за отмяна е приложено удостоверение за вписаните към 23.05.2008 г. обстоятелства, в което е посочен адрес на управление гр. С., ж.к. Лагера, бл.53, вх. Д, ап.112 и удостоверение от А. по вписванията, от което е видно, че към 8.09.2008 г. адреса на управление на едноличния търговец е ж.к.”Л” бл.153а, ет.2, ап.7, като молителката твърди, че е липсвала промяна на адреса на управление, както и че ищцовото дружество е знаело постоянния й адрес.
Основанието по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, на което се позовава молителката, е приложимо, когато страната е била лишена от възможността да участва в делото, вследствие на нарушаване на съответните правила, т.е. поради незаконосъобразни действия на съда или на съдебни служители, поради което неотносимо е твърдението, че ищцовото дружество е разполагало с информация за друг адрес.
С оглед посочените по-горе данни по делото следва да се приеме, че липсва нарушение на съответните правила от страна на съда или длъжностното лице, връчило призовките. Последните са редовно оформени, като са подписани и от лицата, дали сведенията. Съгласно чл.11, ал.2 от ТЗ адресът на търговеца е адресът на управление на дейността му, което предполага и осигурена възможност за получаване на адресираните до търговеца съобщение. Сведенията във върнатите в цялост две призовки установяват, че на вписания в регистъра адрес липсва възможност за връчване на книжа на едноличния търговец, тъй като купувачът на апартамента и съседите нямат връзка с него или информация за друг адрес. Следователно съдът правилно е приложил процесуалния закон, приемайки, че са налице предпоставките за приложение на чл.51, ал.4, изр. второ от ГПК /отм./
В обобщение не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „”, гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение от 14.02.2006 г. по гр.д. № 2* по описа за 2005 г. на Софийски районен съд, 59-ти състав, на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК.
Решението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top