Решение №402 от 17.7.2009 по гр. дело №4614/4614 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
 
                                   № 402
 
                   София, 17.07.2009 година
 
 
   Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и девета година, в състав:
 
                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
                                               ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                 КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
 
при участието на секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от  съдия Камелия Маринова гр.дело № 4614 по описа за 2008 година, за да се произнесе  съобрази следното:
Производството е по чл.303 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба на Т. П. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 62 от 11.05.2007 г., постановено по гр.д. № 261 по описа за 2006 г. на Районен съд-Ботевград, с което е допусната делба на УПИ * в кв.35 по регулационния план на с. Н., община Б., с площ от 810 кв.м., без построените в имота полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и стопанска сграда, между съделителите и при права в съсобствеността: Т. П. М. и П. В. М. – ? ид.ч. в общ дял и Р. П. М. – ? ид.ч.
В молбата са изложени твърдения, че след влизане в сила на решението са настъпили нови факти – разваляне на договор, сключване на сделка за прехвърляне на права и промяна в градоустройствения статут на недвижимия имот, довели до права в съсобствеността, различни от тези към момента на постановяване на решението, както и до възникване на съсобственост върху лятната кухня и стопанската сграда. Претендира направените разноски.
Ответницата по молбата Р. П. М. оспорва същата, като претендира направените разноски, а П. В. М. не изразява становище.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, намира, че молбата за отмяна е допустима, като подадена в срока по чл.305, т.1 от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Твърденията на касатора следва да бъдат квалифицирани по чл.303, ал.1 т.1 от ГПК – заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т.е. при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Позоваването на молителя на обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението – развалянето на договора за издръжка и гледане, по който Р. П. М. е придобила ? ид.ч. от процесния УПИ, както и ? ид.ч. от лятната кухня и стопанската сграда, придобиването на тези права от Т. П. М. по договора от 11.09.2008 г., както и изменението на подробния устройствен план, с което от процесния УПИ се образуват два УПИ – не попада в посочената хипотеза, тъй като касае новонастъпили факти, които не се явяват основание за отмяна. Посочените факти са настъпили след влизане в сила на решението по допускане на делбата, поради което не са преклудирани от силата на пресъдено нещо и следва да бъдат отчетени във втората фаза на делбения процес /с изключение на придобиването на права от сградите, които са извън предмета на делбата/, доколкото касае правата, при които следва да се извърши делбата.
В обобщение молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение, като Т. П. М. заплати на Р. П. М. направените в настоящото производство разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат С.
В. основа на изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. П. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 62 от 11.05.2007 г., постановено по гр.д. № 261 по описа за 2006 г. на Районен съд-Ботевград, на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. П. М., гр. С., ж.к.”О” бл.2, вх. В, ет.9, ап.89 да заплати на Р. П. М., гр. С., ж.к.”Ф” бл.209Б, вх. Г, ет.8, ап.127 разноски за настоящото производство в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top