О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 13.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, ВТОРО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
като изслуша докладваното от председателя ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 99 от 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Й. К. Б. и М. К. Б. от гр. М., против определение от 2.12.2008 г. по гр.дело № 265/2008 г. на Окръжен съд – М. , с което е оставена без уважение жалбата им против определение на Районен съд – М. и е прекратено производството по гр.дело № 1174/2006 г. по иска, с правно основание чл.109 ЗС, за премахване на построения през 1974 г. масивен гараж в УПИ ХХІ пл. №997, кв.160 по плана на гр. М..
К. се позовават на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирано в чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, защото въззивният съд се бил произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, зачитайки силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по гр.дело № 189/1987 г. на Окръжен съд – М. , но в нарушение на практиката на Касационния съд, изразена в решение № 1303/18.07.2003 г. на ВКС на РБ, ІV-то гражданско отделение по гр.дело № 1132/2002 г., както и в нарушение с практиката на съдилищата, изразена в определение № 266/17.11.2005 г. по ч.гр.дело № 618 по описа за 2005 г. на Апелативен съд – В. Т.
Касационният съд счита, че не са налице твърдяните от касаторките основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, по следните съображения:
За да остави в сила определението на първоинстанционния съд, с което производството по иска по чл.109 ЗС е прекратено, въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по гр.дело № 1447/1986 г. на Районен съд – М. , с което е отхвърлен искът по чл.109 ЗС, обвързва със сила на пресъдено нещо, както участващите страни, така и техните наследници и правоприемници, съгласно чл.220, ал.1 ГПК /отм./. В тази връзка е обсъдил обвързващата сила на решението и за съпруга на участвалата в спора по чл.109 ЗС В. Б. , а именно К. Б. , който е праводател на настоящите ищци по чл.109 ЗС, прехвърлил им своите права, с нот.акт № 113/2005 г., придобили с това качество на негови правоприемници и обвързани от задължителната сила на пресъдено нещо по разрешения вече спор по чл.109 ЗС, с предмет – процесния гараж, с влязлото в сила решение по гр.д. № 1447/1987 г. на Районен съд – М. , както и с решението по гр.дело № 189/1987 г. на Окръжен съд – М. , постановено по същия спор.
Тези изводи за наличие на тъждество между страните по влязлото в сила решение и страните по настоящия спор, в качеството им на правоприемници, предявили претенцията си за същото искане и на същото основание са съобразени с постоянната съдебна практика на Върховния касационен съд, а от цитираната съдебна практика, в решение № 1* по гр.д. №1132/2002 г. на ВКС на РБ, Касационният съд не констатира да са обосновани други изводи, при тълкуване на процесуалните норми на чл.221, ал.1 ГПК /отм./ и чл.224 ГПК /отм./.
Съображенията са относими и към цитираната съдебна практика в определение № 266 по гр.дело № 618/2005 г. на ВтАС, в което приложението на чл.224 ГПК/отм./ е отречено, поради липса на тъждественост на предмета по двете дела, какъвто не е настоящият случай.
Цитираната от касаторките практика в ТР № 31/84 г. на ОСГК е неотносима към съществения процесуалноправен въпрос, разгледан от въззивния съд и касаещ зачитането на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, задължителна за касаторките, като правоприемници на своя баща и съпруг на майка им В. Б. , в качеството му на необходим другар по силата на възникналата по време на брака им съпружеска имуществена общност.
Изложените съображения на Касационния съд мотивират извода му за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, по заявените основания от касаторките, по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, затова Върховният касационен съд на РБ, ІІ-ро гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение от 2.12.2008 г. по гр.дело № 265/2008 г. на Окръжен съд – М. , в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на Й. К. Б. и М. К. Б. и двете от гр. М., против определение на Районен съд – М. , в частта, с която е прекратено производството по гр.дело № 1174/2006 г., по иска с правно основание чл.109 ЗС – за премахване на построен през 1974 г. масивен гараж в УПИ ХХІ пл. №997, кв.160 по плана на гр. М..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: