Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
София, 24.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Наташа Петкова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1162 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на В. А. С., К. И. С., М. К. А. и В. К. П. против решение № 219 от 5.09.2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2006 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е оставено в сила решение № 127 от 17.07.2006 г. по гр.д. № 184/2005 г. на Петричкия районен съд за отхвърляне на предявения от В. А. С., К. И. С., М. К. А. и В. К. П. против Г. С. Д., С. С. Д., С. Г. Д. и Т. Г. Д. иск за делба на урегулиран поземлен имот ІІ-1290 от кв.150 по плана на гр. П., целия с площ от 797.50 кв.м.
В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което да се допусне делба на процесния урегулиран поземлен имот.
Ответниците по касационната жалба Г. С. Д., С. С. Д., С. Г. Д. и Т. Г. Д. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Съдът е сезиран с иск за делба на урегулиран поземлен имот, основан на твърдението, че съсобствеността е възникнала по регулация, като квадратурата на имота и разположението на построените в него сгради, позволява реалното му поделяне.
Благоевградският окръжен съд е обсъдил експертното заключение /проследяващо регулационния статут на имота, възникването на съсобственост при условията на чл.29, ал.2 от ЗТСУ-отм., застрояването със сгради-индивидуална собственост на всяка от страните и възможността за обособяване на два самостоятелни урегулирани поземлени имота/ и е приел, че дворното място е обща част, като приложение намират указанията в ППВС № 2/82 г., поради което делбата му е недопустима. Изложени са съображения, че след като сроковете по § 6 от ПР на ЗУТ са изтекли и ищците не са поискали уравнение, то всяка от страните има на разположение трите хипотези на § 8 от ПР на ЗУТ, за да прекрати възникналата съсобственост.
Въззивното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Тезата на касаторите е, че законът за собствеността не съдържа термина „хоризонтална етажна собственост” и не може по аналогия да се прилага разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.3 и чл.37 от ЗС, както и че едно от основанията за изменение на подробния устройствен план е именно предложение на съда по дела за делба /чл.134, ал.2, т.7 от ЗУТ/, поради което неправилно е прието, че делбата може да се извърши само по административен ред и при постигнато общо съгласие на съсобствениците. Посочената теза не намира опора в нормативната уредба и константната практика по прилагането й. Съдебната делба е способ за прекратяване на съществуваща съсобственост върху вещни права и е допустима винаги, освен ако делбата е несъвместима с естеството на правото или предназначението на вещта или по разпореждане на закона. В случая правилно въззивният съд е приел, че процесния урегулиран поземлен имот съставлява обща част, поради което делбата му е недопустима. Етажна собственост възниква не само, когато различни лица притежават индивидуално право на собственост върху обособени обекти в една жилищна сграда, но и когато притежават отделни сгради, застроени в един урегулиран поземлен имот. И в двата случая терена загубва своята самостоятелност и се превръща в обслужваща обособените обекти, респ. сгради обща част и съответно делбата му е недопустима както поради предназначението му, така и поради изричната разпоредба на чл.38, ал.3 от ЗС. Именно с оглед характера на съдебната делба като способ за прекратяване на съществуваща съсобственост чрез заместването й с индивидуално право на собственост върху определена част от общите до момента вещи, допустимостта на делбата се преценява с оглед състоянието на тази съсобственост към момента на предявяване на иска. Делбата би била допустима ако съществуват два съсобствени урегулирани недвижими имота във всеки от които съществува сграда-индивидуална собственост на всяка от страните, в какъвто смисъл е решение № 504 от 24.09.1996 г. по гр.д. № 376/1996 г. на ВКС, І г.о., на което се позовават касаторите. Това разрешение обаче е неприложимо към настоящия спор, в който предмет на делбата е урегулиран поземлен имот, явяващ се обща част на изградените в него самостоятелни сгради. По същите съображения неотносима се явява възможността по чл.134, ал.2, т.7 от ЗУТ за изменение на подробния устройствен план когато има предложение на съда за делба, тъй като в случая недопустимостта на делбата следва по разпореждане на закона. Обстоятелството, че е налице експертно заключение за реална поделяемост на два самостоятелни урегулирани поземлени имота, е изцяло неотносимо при преценка допустимостта на делбата, тъй като възможността при спазване на съответните изисквания да се образуват реални дялове е релевантна във втората фаза на производството, но не и при допускане на делбата.
Следва да се отбележи и, че по делото не е установено към настоящия момент да е налице съсобственост на урегулирания поземлен имот, доколкото самите касатори признават, че липсва изравняване на частите за образувания при действието на ЗТСУ /отм./ съсобствен парцел, т.е. не е установено регулацията да е приложена в сроковете по § 6 от ПР на ЗУТ, а следователно по силата на § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ е отпаднало отчуждителното действие на регулационния план и съответно към настоящия момент съществува разделна собственост върху двата поземлени имота, послужили като основа за урегулирания поземлен имот.
В обобщение не е налице релевираното основание за касиране на атакуваното решение и същото следа да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 219 от 5.09.2007 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2006 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: