Р Е Ш Е Н И Е
№ 135
София, 11.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на пети март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Наташа Петкова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1518 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. Ц. против решение № 1* от 20.11.2007 г., постановено по гр.д. № 690 по описа за 2007 г. на Окръжен съд В. , с което е оставено в сила решение от 27.06.2007 г. по гр.д. № 887/2006 г. на Районен съд-гр. Козлодуй за отхвърляне на предявения от К. Д. Ц. против А. Н. А. иск по чл.108 от ЗС относно 300 кв.м., представляващи 1/5 ид.ч. от парцели ІІІ и ІХ в кв.21 по плана на с. М. и същото решение е обезсилено в частта относно иска по чл.45 от ЗЗД за заплащане обезщетение за причинени вреди от пропуснати ползи от добивите от лозе в процесните 300 кв.м. в размер на 3000 лв. за периода от началото на 2004 г. до 10.04.2007 г., като производството в тази част е прекратено.
В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за необоснованост на изводите на съда и за неправилно приложение на материалния закон по отношение изводите за неоснователност на ревандикационния иск, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на иска, като се възстановят и направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба А. Н. А. оспорва същата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Изложените в касационната жалба доводи се отнасят само до изводите на съда относно предявения ревандикационен иск, поради което следва да се приеме, че въззивното решение е атакувано само в тази част, а в частта за прекратяване на производството по осъдителния иск по чл.45 от ЗЗД е влязло в сила, като необжалвано.
Предявеният иск е основан на твърденията, че по силата на спогодба по гр.д. № 464/1965 г. на О. районен съд и по наследство от Т. К. Г. , ищецът е собственик на 1/5 ид.ч. от празно дворно място съставляващо парцели ІІІ и ІХ в кв.21 по плана на с. М., като разпределеното ползване било очертано със зид; през пролетта на 2004 г. ответникът преместил съществуващата граница и заел половината от ползваното от ищеца дворно място, в което имало трайни насаждения, като препятствал достъпа му до него, поради което е поискано предаване на владението на заетите от ответника 300 кв.м. от собствената на ищеца 1/5 ид.ч. от парцелите.
Въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на 1/5 ид.ч. от посочените два урегулирани поземлени имота, съответстваща на 600 кв.м. ид.ч. от общата им площ от 3000 кв.м. или същият е собственик на 300 кв.м. ид.ч. от парцел **** и 300 кв.м. ид.ч. от парцел ****Х. След преместването на оградата в парцел **** ищецът владее около 350 кв.м. и тъй като претендираното от него място се намира в същия парцел, то е направен извод, че те попадат в правата на ответника като съсобственик с 4/5 ид.ч., а следователно осъщественото от него владение е на правно основание.
Въззивното решение е законосъобразно. Безспорно по делото е, че страните са съсобственици на УПИ * от кв.21 по плана на с. М., при права 1/5 ид.ч. за ищеца и 4/5 ид.ч. за ответника. В правата на съсобственика се включва и правото на владение върху общия имот, което може да бъде защитено с ревандикационен иск срещу съсобственик, ако последният е завладял правата на ищеца и е започнал да ги владее като свои, изключвайки владението на останалите съсобственици. В този случай чрез ревандикацията се прекъсва течението на придобивна давност и се възстановява владението на отстранения съсобственик.
В настоящия случай липсва завладяване правата на ищеца от 1/5 ид.ч., нито пък същия е отстранен изцяло от ползването на имота – напротив установено е, че ползва реална част, съответстваща на правата му в съсобствеността от процесния урегулиран поземлен имот. Факта, че действията на ответника по преместване на оградата са самоуправни и нарушават споразумението между праводателите на страните за разпределение на ползването на двата съсобствени урегулирани поземлени имота, е неотносим към изхода на настоящия спор. Този факт би имал значение при предявен владелчески иск или иск за обезщетение на вредите от непозволеното увреждане, но не и при преценка какви права има всяка от страните и налице ли е ползване без правно основание.
В обобщение не е налице релевираното основание за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* от 20.11.2007 г., постановено по гр.д. № 690 по описа за 2007 г. на Окръжен съд- В.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: