Р Е Ш Е Н И Е
№ 160/2009
София, 27.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1596 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Е. Р. И. против решение № 176 от 20.06.2007 г., постановено по гр.д. № 101 по описа за 2007 г. на Окръжен съд Х. , с което е оставено в сила решение № 767 от 3.10.2006 г. по гр.д. № 214/2006 г. на Районен съд Х. за признаване за установено по отношение на Е. Р. И., че Р. Р. И. и А. Р. И. са собственици на по 1/8 ид.ч. от придобития като наследство от баща им Р. М. И. , поч. 9.03.1008 г. недвижим имот, представляващ УПИ * от 1887 кв.м. в кв.29 по плана на с. К., ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа с площ от 110 кв.м., обор със застроена площ от 24 кв.м., стопанска постройка с площ от 32 кв.м. и търговски обект с площ 140 кв.м., като за посочените права е отменен нотариален акт № 5* т.ІІІ, н.д. № 493/2003 г. на нотариус Х. К.
Касаторът счита, че въззивното решение е необосновано и неправилно, поради което иска същото да бъде отменено.
Ответниците по касационната жалба Р. Р. И. и А. Р. И. оспорват същата, като претендират направените разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Въззивният съд е приел, че страните, заедно с майка си А, са наследници на Р. И. , починал на 9.03.1998 г. Процесният имот е бил придобид по време на брака на наследодателя и А. И. , като празно място и бил застроен с жилищна сграда, обор и селскостопанска постройка, а по-късно бил построен и търговски обект. През 2003 г. ответникът Е. Р. И. се снабдил с нотариален акт за собственост върху имота, като придобит по давност. Съдът е обсъдил събраните гласни доказателства, включително и на А. И. и е приел, че родителите са имали намерение да уредят отношенията досежно правото на собственост върху притежаваните от тях недвижими имоти между своите деца, като в изпълнение на тези намерения са давали парични средства на ищците, а ответника са ангажирали с полагане на грижи за тях, но е счетено, че това не съставлява валидно разпореждане с правото на собственост. Не е установено ответникът необезпокоявано да е упражнявал фактическа власт върху имота само за себе си в продължение на 10 и повече години – в различни периоди от време там са живяли и останалите двама братя, единия от които държи в една от стаите свои на семейството си вещи и има ключ от нея, а другия има построен гараж в имота.
Въззивното решение е обосновано и правилно. Тезата на касатора е, че е започнал да владее имота през 1993 г., тъй като родителите му смятали, този имот да остане за него. Обещанието за прехвърляне на собствеността обаче поражда правно действие само ако е обективирано в писмен договор съгласно чл.19 от ЗЗД. Безспорно такъв договор не е сключван, а и представените по делото доказателства не могат да обосноват извод, че касаторът е упражнявал владение спрямо родителите си, които към този момент са били собственици на имота и са живеели в него. Ищците са придобили правата си по наследство със смъртта на Р. И. на 9.03.1998 г., от който момент би могла да тече придобивна давност за тези права. От една страна до момента на предявяване на исковата молба през декември 2005 г. не е изтекъл изискуемия от закона десетгодишен срок. От друга страна ангажираните по делото доказателства не установяват завладяването на тези права. При съсобственост, възникнала по наследяване владението върху наследеното имущество преминава по силата на наследственото правоприемство, независимо дали съответния наследник упражнява фактическа власт върху това имущество или не. Наследник, който претендира, че е придобил правата на останалите сънаследници по давност, следва да установи, че е променил предполаганото от закона държане на тези права във владение за себе си, като е отстранил фактическата власт на останалите и това е доведено то тяхното знание. Подобни доказателства по делото не са ангажирани, поради което обосновано и при правилно приложение на материалния закон въззивният съд е приел, че предявените установителен иск за собственост и за отмяна относно правата на ищците на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт, са основателни.
Не следва да се обсъжда твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като се твърди поправка не по установения ред на съдебен протокол в първоинстанционното производство, а предмет на касационния контрол са действията на въззивния съд.
Неоснователно е и твърдението, че ищците са претендирали за друг имот – УПИ *, докато ответникът е собственик на УПИ *. В исковата молба имотът е описан по начина, по който е индивидуализиран в издадения на името на ответника констативен нотариален акт, като идентичността с УПИ *, за който се е произнесъл съда не е била спорна между страните и е установена от представената скица на Община М. бани.
В обобщение не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение и същото следва да бъде оставено в сила, като касаторът следва да възстанови направените от ответниците по жалбата разноски за настоящото производство в размер на 450.00 лв., представляващо възнаграждение за процесуално представителство от адвокат Т.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 176 от 20.06.2007 г., постановено по гр.д. № 101 по описа за 2007 г. на Окръжен съд- Х.
ОСЪЖДА Е. Р. И., с. К., община М. бани, обл. Хасково да заплати на Р. Р. И. и А. Р. И., с. К., община М. бани, обл. Хасково разноски за касационното производство в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: