Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
София, 17.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Наташа Петкова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1248 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на О. К. против решение от 2.01.2008 г., постановено по гр.д. № 763 по описа за 2005 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение от 13.06.2005 г. по гр.д. № 1386/2003 г. на Кюстендилския районен съд и е постановено друго за признаване за установено на основание чл.53, ал.2 от ЗКИР по отношение на О. К. , че при заснемане кадастралната основа на одобрения със заповед № 2897/12.12.1984 г. ЗРП на гр. К., на основание наследяване и извършена делба по гр.д. № 115/1959 г. на А. Д. А. е принадлежало право на собственост по отношение на поземлен имот, находящ се в гр. К., кв.”Герена” с площ от 1580 кв.м., при съседи „В” А. Д., М. П. , М. Ш. , П. Б. и С. Я. , съответстващ на имот пл. № 5* по плана от 1960 г., който имот неправилно е заснет като част от УПИ ХХХІІІ-1414 кв.378 – собственост на О. К. , като първоинстанционното решение е обезсилено в частта по евентуално предявения установителен иск за собственост на основание давностно владение и О. К. е осъдена да заплати на А. Д. А. разноски по делото в размер на 430 лв.
В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за неправилно приложение на материалния закон относно извода на съда, че липсва валидно извършено отчуждаване. Касаторът иска да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго за отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по касационната жалба А. Д. А. оспорва същата, като претендира възстановяване на направените разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Не е спорно между страните, че по наследство и делба от 1959 г. ищецът е придобил собствеността на земеделски имоти, които не са внасяни в ТКЗС, заснети са по кадастралния план от 1960 г. с планоснимачни № 5* и 5185 и са записани в разписния лист на негово име. Спорът е налице ли е валидно извършена отчуждителна процедура по отношение на имот пл. № 5* с площ от 1580 кв.м. и съответно налице ли е грешка в кадастралната основа при изработване на плана от 1984 г., в който имота е заснет като част от парцел ****ХХІІІ-1414 от кв.378. Въззивният съд е приел, че отчуждителна процедура е предприета за осъществяване мероприятията по улиично-регулационния план от 1965 г., по който имотът е отреден за складове на „В”, впоследствие – за изграждане на „Битов комбинат”, преотреден за ТПК „Р” през 1971 г., като с протоколи от 1970 г. и 1971 г. е извършена оценка, а определената сума е депозирана в ДСК за изплащане за отчужден имот на Г. А. и А. А. за нуждите на ТПК „Р”. Изложени са съображения, че в тежест на ответника е да установи, че имота е бил предвиден за мероприятия по улично-регулациионния план по смисъла на чл.42 от ЗПИНМ /отм./, както и че на ищеца е било изплатено обезщетение, доколкото съгласно чл.39, ал.1 от ППЗПИНМ /отм./ отчуждителния ефект настъпва от момента на плащане на обезщетението. Именно последното обстоятелство е прието за недоказано по делото, което е обосновало извода за липса на валидно извършена отчуждителна процедура. Обсъдено е представеното по делото писмо до ДСК и ищеца с уведомление за депозирани суми за изплащане на обезщетението, но е прието, че същото не удостоверява плащане, тъй като от една страна не е установено наличието на факти, обуславящи приложение на процедурата по § 93 от ППЗПИНМ /отм./, а от друга страна липсват данни това писмо да е получено от ищеца, а съгласно посочената разпоредба внасянето на сумата произвежда действие по отношение на правоимащите от деня на съобщението, направено по реда на ГПК.
Въззивното решение е правилно. Тезата на касатора е, че неправилно съдът е приел, че липсата на уведомление по § 93, ал.2 от ППЗПИНМ /отм./ има значение за настъпване на отчуждителния ефект, тъй като съгласно § 89 и § 99 от ППЗПИНМ /отм./ правата на отчуждения собственик са да иска нова оценка или издаване на изпълнителен лист. Доводът е неоснователен. Нормата на чл.39, ал.1 от ЗПИНМ /отм./ и § 81, ал.2, т.2 от ППЗПИНМ /отм./ изрично свързва настъпването на конститутивния ефект на отчуждаването с обезщетяването на собственика, а когато се касае до парично обезщетение, това е плащането на сумата в брой. До изплащане на обезщетението отчуждаване не е извършено, поради което и независимо от наличието на влязла в сила оценка, собственикът не е титуляр на вземане и няма на разположение правни средства за принудително изпълнение, поради което след изтичане на определен период от време съгласно § 89 от ППЗПИНМ може да иска нова оценка. Нормата на § 99 от ППЗПИНМ /отм./ касае случаите, при които по изключение от общото правило на § 96 от същия правилник /че завземането на имотите се осъществява след обезщетяване на собствениците им/ е допустимо имотът да бъде завзет и преди влизане в сила на оценката /§ 97 и 98 от ППЗПИНМ-отм./. Следователно посочените норми са неотносими при преценка настъпил ли е ефекта на отчуждаването.
В случая въззивният съд правилно е приложим материалния закон. След като ЗПИНМ /отм./ и ППЗПИНМ /отм./ свързва настъпването на ефекта на отчуждаването с плащането на обезщетение, то посоченото обстоятелство следва да бъде удостоверено по безспорен начин от страната, която се позовава на него. В случая по делото липсват каквито и да било данни ищецът да е получил определеното обезщетение. Погасителният ефект на депозиране на сумата в ДСК може да настъпи само при предвидените в нормата на § 93 от ППЗПИНМ /отм./ предпоставки. В случая липсват данни както да е налице някоя от четирите хипотези, регламентирани в ал.1 на правната норма /правото да се получи обезщетение да не е установено със съответни документи; да има отказ за получаване на обезщетение; да съществува спор между няколко лица относно плащането върху дължимата сума, в който случай плащането се извършва на лицето, установило правата си по съдебен ред и правоимащият да не е известен/, както и да е изпълнено условието по ал.2 – правоимащият да е уведомен по реда на ГПК. След като не са установени предпоставките по § 93 от ППЗПИНМ /отм./ правилно въззивният съд е приел, че депозирането на сумата в ДСК не удостоверява платено обезщетение, а следователно не е настъпил конститутивния ефект на отчуждаването. Аргумент в тази насока е и факта, че имотът не е бил завзет при условията на § 96 от ППЗПИНМ /отм./, което следва от признатото в с.з. на 14.04.2004 г. за ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че от 1959 г. и понастоящем ищецът владее имота без прекъсване. След като А. Д. А. не е загубил собствеността върху имот пл. № 5* то следва, че в застроителния и регулационен план от 1984 г. е допусната грешка в кадастралната основа, като процесния имот неправилно е заснет като част от парцел ****ХХІІІ-1414, собственост на ответната община.
В обобщение не са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
А. Д. А. не е представил доказателства за направени разноски по повод на касационното производство, поради което такива не следва да му се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 2.01.2008 г., постановено по гр.д. № 763 по описа за 2005 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: