Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
София, 12.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на пети март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Наташа Петкова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1389 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./.
Образувано е по к. жалба на С. З. Н. , действаща като Е. „Е”, гр. В. против решение № 3 от 13.02.2008 г., постановено по гр.д. № 851 по описа за 2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 5.03.2007 г. по гр.д. № 586/2006 г. на В. окръжен съд за отхвърляне на предявените от С. З. Н. , действаща като Е. „Е”, гр. В. против О. гр. Г., В. област искове за обезщетение за пропуснати ползи в вследствие на незаконен акт – заповед № 193/25.07.2005 г. на К. на О. гр. Г. в размер общо на 97000 лв., като ищцата е осъдена да заплати държавна такса по сметка на първоинстанционния и въззивния съд, както и направените от ответника разноски.
В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за необоснованост на изводите на съда относно причинно-следствената връзка между незаконосъобразния административен акт и претендираните вреди, както и по отношение липсата на сигурност за настъпване на пропуснатите ползи, които се претендират. Касаторът иска да се отмени атакуваното решение и да се постанови друго за уважаване на предявените искове, като претендира и направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба О. Г. оспорва същата.
Представителят на В. к. п. прокурор С. заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Съдът е сезиран с искове за заплащане обезщетение за пропуснати ползи от нереализирана печалба от неизвършени превози по автобусни линии № 1 и № 2 /изчислена на база средната пазарна стойност на превозите, обусловена от среден пътникопоток/ неполучени компенсации по Наредба № 2/2003 г. на МФ за карти на ветерани от войната, на пенсионери и ученици и неполучени субсидии по Наредба № 3/2003 г. на МФ, следствие от незаконосъобразен административен акт на кмета на О. Г..
Софийски апелативен съд е приел за установено, че с решение № 142 по протокол № 20/20.05.2005 г. на Общински съвет-Г. е обявен конкурс по Наредба № 2/2002 г. на МТС за възлагане на обществен превоз на пътници по 4 броя автобусни линии, в това число линия № 1 и линия № 2, като изпълнението на функциите по провеждане на конкурса е делегирано на кмета на О. Г., определена е комисия за провеждане на конкурса, утвърдени са изискванията към участниците в конкурса и критериите и начина на оценяването им. Резултатът от проведения конкурс бил обявен със заповед № 193/25.07.2005 г., като ищцата била класирана на второ място. С решение от 29.12.2005 г. по адм.д. № 124/2005 г. на В. окръжен съд, образувано по нейна жалба, посочената заповед била отменена поради допуснати нарушения на конкурсната процедура и разпоредбите на Наредба № 2/2002 г. на МТС и преписката е изпратена на О. Г. за провеждане на конкурсна процедура при спазване изискванията на Наредба № 1 на МТС и решение № 142/5.05.2005 г. на Общински съвет Г.
Въз основа на горните факти съдът е приел, че исковете са неоснователни, тъй като от една страна липсва пряка причинна връзка между твърдяната вреда и незаконния административен акт, а от друга страна – сигурност в реализирането на ползите. Изложени са съображения, че видно от мотивите към съдебното решение по административното производство, заповедта за класиране на участниците в конкурса е отменена поради съществени нарушения в процедурата по обявяване и провеждане на конкурса, довели до цялостното му опорочаване и до невъзможност да се провери правилността на извършеното оценяване на участниците, т.е. касае се до нарушения от такова естество, че дори ищцата да бе класирана на първо място, то при обжалване от друг участник отново би се стигнало до отмяна на тази заповед и съответно – до пропускане или загуба на ползите от превозната дейност, извършена от ищцата. Прието е, че факта, че по утвърдената от общинския съвет конкурсна методика, ищцата има най-висока оценка /съдебно икономическата експертиза пред въззивния съд/, не променя извода за липса на причинно-следствена връзка, тъй като по-високата оценка не може да се разглежда изолирано от конкурсната процедура и не води до извод, че именно ищцата е следвало да бъде класирана на първо място в конкурса и би реализирана ползите, чието обезщетение търси. За неоснователно е прието твърдението, че вредите са последица от бездействието на кмета на ответната община, който не е сключил договор за възлагане на обществения превоз с ищцата след отмяна на обжалваната заповед, тъй като по силата на съдебното решение кметът е имал задължение да проведе нов конкурс при спазване на нормативните изисквания, а не да сключи договор с ищцата във връзка с опорочения предходен конкурс.
Въззивното решение е обосновано и правилно. Конкретните пороци с оглед на които е отменен административния акт са неотносими само при преценка налице ли е визираната в закона предпоставка за самото възникване на отговорността на държавата, т.е. наличието на незаконосъобразен административен акт и отмяната му по предвидения в закона ред. Същите обаче имат правно значение към факта на настъпване на вредите и причинно-следствената връзка между незаконосъобразния административен акт и твърдените вреди. В случая обосновани са изводите на апелативния съд, че с оглед цялостното опорочаване на проведената конкурсна процедура, то не може да се приеме от една страна наличието на пряка причинно-следствена връзка, а от друга страна – сигурност в реализирането на ползите, ако ищцата е била класирана на първо място. По делото се претендира обезщетение за пропуснати ползи, а следователно следва да се установи, че би се достигнало до твърдяното увеличение на имуществото, ако ищцата е била класирана на първо място, както би станало ако са били спазени критериите за оценка по утвърдената формула. Именно с оглед на конкретните пороци на административния акт обаче, дори и в този случай същият е подлежал на отмяна, а това води до несигурност в реализираните на твърдението ползи и съответно не може да се приеме, че ищцата е претърпяла претендираните по делото вреди, за които ответната община да й дължи обезщетение. Този извод е направен от апелативния съд при преценка на всички релевантни доводи на страните и доказателства по делото, обсъдени в тяхната съвкупност, поради което неоснователно е твърдението в касационната жалба за нарушение на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./.
В обобщение не са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА против решение № 3 от 13.02.2008 г., постановено по гр.д. № 851 по описа за 2007 г. на Софийски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: