О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София, 11.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 16 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. М. С. и Д. Х. С. , последната лично и като пълномощник на И. М. С. против определение № 1* от 19.08.2008 г., постановено по гр.д. № 598 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Враца, с което е оставено в сила определение № 54 от 2.08.2008 г. по гр.д. № 716/2007 г. на Оряховския районен съд за прекратяване производството по делото.
Ответникът по частната жалба Общинска служба Земеделие-гр. Оряхово оспорва същата, а О. О. не изразява становище.
Решаващите мотиви на въззивния съд, за да потвърди прекратителното първоинстанционно определение, са, че за ищците липсва правен интерес от предявения установителен иск, тъй като липсва оспорване на правото им на собственост /легитимирано с нотариален акт от 1989 г./ относно имот извън регулацията на селото, но със статут на земя от фонд населени места, а се касае до процедура по изготвяне на карта на възстановената собственост на населеното място, която при завършването си би определила границите на имота и би му дала самостоятелен идентификационен номер, с което правата на ищците биха били установени и защитени, т.е. касае се до спор от административно-правен характер, свързан с незавършена процедура по изработване на кадастралната карта.
Касаторите се позовават на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, като считат, че съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос относно защита правото на собственост, а именно допустимостта на иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, като единствено средство за защита в случаите, когато собствениците притежават документ за собственост, издаден след влизане в сила на реституционните закони и при отпаднала възможност за предявяване на иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Така формулирания правен въпрос не е съществен по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. От една страна този въпрос е неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд, а именно, че не е налице оспорване на правото на собственост от страна на ответниците, което обуславя липса на правен интерес. От друга страна въпросът не е свързан с конкретните данни по делото, тъй като правото на собственост на ищците се легитимира с нотариален акт, издаден преди приемането на реституционните закони и по делото не са навеждани твърдения, че се касае до имот, правото на собственост върху който подлежи на възстановяване по някой от тези закони – становището на ответниците е било, че няма данни имота да е заявяван и възстановяван по реда на ЗСПЗЗ и попада в територия с начин на трайно ползване „населено място извън регулация”, поради което следва да се проведе процедура за включване на земята в границите на населените места и селищни образования, определени в общи и подробни устройствени планове. Същевременно въпросът съдържа и вътрешно противоречие, тъй като ако се касае до имот, подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, е налице константна практика на Върховния касационен съд, че собственикът може да се легитимира само с решение на административния орган за възстановяване правото на собственост, а съответно липсата на инициирана административна процедура, обуславя недопустимост на иска за собственост.
В обобщение не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1* от 19.08.2008 г., постановено по гр.д. № 598 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Враца.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: