О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 32
София, 26.01.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4132 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. П. Г. , действаща като Е. „К”, гр. Д. против решение № 311 от 7.07.2008 г., постановено по гр.д. № 789 по описа за 2006 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 26.05.2006 г. по гр.д. № 1* от 2005 г. на Добричкия районен съд за уважаване на предявените от РДВР гр. Д. искове по чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на 21.20 кв.м., включени в парцел ****, кв.67 по плана на гр. Д. за периода 27.10.2000 г. – 28.09.2005 г. и обезщетение за забавено плащане за периода 5.05.2005 – 28.09.2005 г.
Решаващите мотиви на съда за уважаване на исковете са, че с влязло в сила решение за уважаване на ревандикационен иск между страните, ищецът се легитимира като носител на правото на управление на процесния имот-публична държавна собственост, ответницата е ползвала имота без основание в процесния период и дължи обезщетение, определено по правилата на ППЗДС – чл.38, чл.41 и чл.49 от същия.
След влизане в сила на сега действащия Гражданско-процесуален кодекс от 2007 г. касационните жалби се разглеждат само ако отговарят на изискванията на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 от ГПК. Наличието на тези предпоставки следва да се мотивира от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, въз основа на което се постановява определението по чл.288 от ГПК.
В случая касаторката се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като е изложила твърдения, че в противоречие с утвърдената практика на ВКС, че всяка от страните носи доказателствената тежест за установяване на твърденията си, с които изнася благоприятни за себе си факти /решение № 527 по гр.д. № 963/1955 г. на ВС, ІV г.о./, въззивният съд е приел, че процесните 21.20 кв.м. се ползват от ответницата, без този факт да е приет за ненуждаещ се от доказване или да е установен съобразно общите правила; както и, че изхода на правния спор е свързан с въпроса какви са пространствените предели на правото на собственост върху поземлен имот при действието на ЗТСУ, ЗУТ и ЗКИР, регламентиран с разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗКИР и § 6 от ПР на ЗУТ.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, с постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд или с трайната, повтаряща се и непротиворечива практика на касационната инстанция, съдържаща повтарящо се тълкувателно разрешение на даден материалноправен или процесуален въпрос. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторката не е формулирала такъв въпрос, който въззивният съд да е разрешил в противоречие с практиката на ВКС. По същество е наведен довод за допуснато съществено процесуално нарушение на правилата за разпределение тежестта на доказване, довело до необоснованост на извода за осъществено ползване на процесния имот, което обаче съставлява касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК и е неотносимо при преценка предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Поставения в касационната жалба правен въпрос трябва да е свързан с решаващите мотиви на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото. Поставеният от касаторката въпрос обаче не е свързан с решаващите изводи на съда, касаещи обвързващата сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл.108 от ЗС, а следователно липсва формулиран съществен правен въпрос, обуславящ допустимост на касационното обжалване.
В обобщение не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 311 от 7.07.2008 г., постановено по гр.д. № 789 по описа за 2006 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: