О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
София, 19.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 290 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Н. Р. и Д. Н. Р. против решение № 1* от 11.11.2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. , с което е оставено в сила решение № 2* от 3.07.2007 г. по гр.д. № 8* от 2006 г. на Районен съд В. за отхвърляне на предявения от Р. Н. Р. и Д. Н. Р. против Р. А. В. иск по чл.30 от ЗН за намаляване на завещателно разпореждане на Т. Й. С. относно ? ид.ч. от описания апартамент до размера необходим за допълване на запазената част на наследодателя им Н. Р. С. , поч.23.08.2007 г.
Ответникът по касационната жалба Р. А. В. не е изразила становище по наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК.
Въззивният Окръжен съд В. е приел за основателно правопогасяващото възражение на ответницата Р, че иска е погасен по давност, като въз основа на събраните гласни и писмени доказателства е счел за установени твърденията й, че е узнала за завещанието през 2000 г., тогава го е обявила и е уведомила наследодателя на ищците Н, с когото водила преговори за уреждане на отношенията им.
Касаторите се позовават на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК – в нарушение на константната практика на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ съдът не е обсъдил довода им, че след като първоначално изразената воля на Р. В. е да приеме наследството по закон чрез участието й наред с Н. С. и като негов пълномощник в делба от 1997 г. на наследени от Т. С. земеделски имоти, то е следвало да предприеме конкретни действия да материализира волята си да приеме наследството по завещание и да елиминира като наследник по закон Н. С. и в противоречие с константната практика на ВС е приел, че декларирането на имота в данъчната служба означава упражняване правата по завещание; съдът се е произнесъл и по съществен материално правен въпрос – от кога наследникът е упражнил правата си по завещание, след като вече е бил приел наследството по закон.
В случая липсва твърдяното противоречие с практиката на ВКС, тъй като съдът, макар да не е възпроизвел изрично в мотивите си посочения довод, го е обсъдил и е дал отговор, приемайки, че личното уведомяване за завещанието на наследника, чиито права то елиминира, съставлява упражняване на правата по завещанието и от този момент започва да тече давността за упражняване на правото по чл.30 от ЗН. Факта на данъчно деклариране на имота е отчетен, като допълнителен на приетото за установено лично уведомяване през 2000 г. на Н. С. за завещанието и отчитането му е в съответствие с указанията по приложение на закона в П. № 7 от 1973 г. на Пленума на ВС.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е приложимо, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Тълкуването на релевантния въпрос за упражняване правата по завещание е дадено в посоченото по-горе ППВС 7 от 1973 г. Законът за наследството не въвежда различни правила за приемане на наследство по закон или по завещание чрез конклудентни действия и при наличие на задължителни указания по приложението на закона в посоченото ППВС формулираният от касаторите материално правен въпрос не попада в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 11.11.2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2008 г. на Окръжен съд- В.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: