Р Е Ш Е Н И Е
№ 295/2009
София, 26.05.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тридесети април през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1346 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Х. И. против решение № 261 от 19.12.2007 г., постановено по гр.д. № 554 по описа за 2005 г. на Апелативен съд П. в частта, с която е отменено решение от 4.02.2005 г. по гр.д. № 3* от 2001 г. на Пловдивския окръжен съд и е постановено друго за солидарно осъждане на М. на п. , гр. С. и на Ф. Х. И. да заплатят на А. С. С. общо сумата 45 529.80 лв., от които равностойността на 110 броя овце в размер на 10450 лв., предадени за пазене на Ф. Х. И. по изп.дело № 142/1994 г. по описа на СИС при РС С. и равностойността на приплода от овцете за времето от 30.10.1996 г. до 01.2001 г. в размер на 35 079.80 лв.
В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до доводи недопустимост, допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът иска да се обезсили атакуваното решение и да се прекрати производството по делото като недопустимо, евентуално – същото да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд или да се постанови друго за отхвърляне на иска. Претендира възстановяване на направените разноски.
Ответниците по касационната жалба Х. А. С. и М. А. С., правоприемници по реда на чл.120 от ГПК /отм./ на починалия в хода на касационното производство А. С. С. , оспорват същата, като претендират направените разноски, а М. на п. , гр. С. не е изразило становище.
Въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска по отношение на СЖ”Е” АД, гр. В. е влязло в сила, като необжалвано.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа касационната жалба и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Пловдивският апелативен съд е приел, че между ищеца А. С. и ТБ”Е” С. е бил сключен договор за банков кредит от 18.12.1992 г. Кредитът не бил погасен и на 2.02.1994 г. банката се снабдила с изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело № 142/1994 г. на СИС при РС С. На 30.10.1996 г. е извършен опис на движими вещи – 110 бр. овце, собственост на длъжника по изпълнението, които били предадени за пазене на ответника Ф закарани в района на гр. Д., Кърджалийска област. Действията на съдия-изпълнителя били отменени по реда на надзора с решение № 225/17.02.1998 г. по гр.д. № 434/1997 г. на ВКС, ІV г.о. Ищецът поискал с молба от 11.09.1998 г. да му бъдат върнати описаните и предадени за пазене движими вещи, но съдия-изпълнителя отказал с мотив, че пазачът се е разпоредил с тях. Ответникът Ф. И. не оспорва, че се е разпоредил с предадените му за пазене вещи, като твърдението му, че овцете са заклани поради заболяване не е подкрепено с доказателства.
При горните факти апелативният съд е приел, че на ищецът са причинени имуществени вреди, равняващи се на стойността на невърнатите му овце, както и на приплода от тях, който би се получил ако те не бяха отнети. Въз основа на изслушаните по делото експертни заключения е приет размер на вредите от 57 925.40 лв., от които 10450 лв. стойност на липсващите овце и 47475.40 лв. печалба за периода 30.10.1996 г. – 1.10.2001 г., изчислена като са приспаднати разходите, които би следвало да се направят за отглеждането, без сумата за пастир /тъй като от разпитаните свидетели е установено, че ищецът сам се е грижил за стадото си/. Счетено е, че вредите са настъпили вследствие и са в пряка причинна връзка с поредица от противоправни действия, започващи от тези на съдия-изпълнителя по описа на движимите вещи и определянето на пазач за тях в нарушение на процесуалните разпоредби /заради което изпълнителните действия са отменени/ и продължаващи с противоправното разпореждане на пазача с поверените му за пазене вещи. Противоправните действия на съдия-изпълнителя и пазача са последователни и взаимносвързани, поради което следва да се ангажира солидарната отговорност на М. на п. /с което съдия-изпълнителя се намира в трудовоправни отношения, поради което отговорността му е гаранционно-обезпечителна по чл.49 от ЗЗД/ и на ответника Ф. Х. И.. За неоснователен е приет довода на ответника за недопустимост на иска доколкото отговорността на М. на п. следва да се реализира по специалния ред на ЗОДОВ, тъй като този ред е недопустим когато се претендира солидарна отговорност с физическо лице.
Въззивното решение е процесуално допустимо, обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. Неоснователно е твърдението, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, по която ищецът не е внесъл държавна такса, тъй като същия е освободен от заплащането й по реда на чл.63, б”б” от ГПК /отм./.
Неоснователен е довода на касатора, че ако се приеме, че е имал качеството „пазач”, то е недопустимо да се ангажира отговорността му, тъй като отношенията между възложител и служител се уреждат по реда на регресната отговорност, като е недопустимо възложителят и изпълнителят да отговарят солидарно. Касае се за съпричиняване на вредите в резултат на взаимосвързани, но независими едно от друго противоправни действия на различни субекти – съдия-изпълнителя и касатора, между които не е налице правоотношение на възложител и изпълнител, а при съпричиняване отговорността е солидарна съгласно чл.53 от ЗЗД независимо, че е ангажирана личната отговорност на един от деликвентните и гаранционно-обезпечителната на възложителя на работата на другия деликвент. Следва да се отбележи, че за ангажиране на солидарната деликтна отговорност е без значение какви са формите на съпричиняване на вредата, поради което неотносим е довода, че ответниците нямат общи права и задължения, а при липса на данни между касатора и А. С. да са съществували договорни правоотношение – и твърдението, че основанието на търсената отговорност е различно – договора и деликтна.
В исковата молба изрично се твърди, че вредите са настъпили в резултат на противоправните действия на съдия-изпълнителя и на пазача /Ф. Х. И./, на когото са предадени овцете, поради което неоснователно е твърдението, че е налице недопустимо пасивно съединяване на искове и за липса на правен интерес да се претендира обезщетяване на вредите от касатора. Именно с оглед на наведените фактически твърдения за наличие на противоправни действия на ответниците, следва да се квалифицира и предявения иск като претенция за обезщетение от непозволено увреждане, а съответно без значение е дали ищците са имали правна възможност да искат обезвъзмездяване в хипотезата на неоснователно обогатяване.
Неоснователен е и довода, че претенцията е подлежала на разглеждане по реда на ЗОДОВ. Предвиденият в ЗОДОВ ред се прилага само когато се претендира обезщетяване на вреди от административна дейност или в резултат на дейността на правозащитни органи в изрично изброените от закона случаи. Твърдените в исковата молба противоправни действия както на съдия-изпълнителя, така и на касатора, не могат да бъдат подведени в нито една от визираните в ЗОДОВ хипотези, а съответно съдът правилно е приложил материалния закон, квалифицирайки отговорноста на ответниците по чл.49, съответно чл.45 от ЗЗД.
Не намират опора в данните по делото и доводите за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите на съда. Съдът е обсъдил всички релевантни към изхода на спора доказателства и доводи на страните. Твърдението за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение на чл.116 от ГПК от една страна не е било заявено до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция /а едва в представените писмени бележки/, а от друга страна същото е неотносимо към изхода на спора, доколкото ако е било налице такова процесуално нарушение въззивният съд е следвало да повтори порочните процесуални действия, но такива не се констатират по делото, тъй като увеличението на исковите суми е допуснато след като на касатора е връчен препис от писмената молба.
Безспорно установено е, че касаторът е получил описаните движими вещи /овце/ в качеството си на пазач по смисъла на чл.364 от ГПК-отм. /което е удостоверил с подписа си върху протокола за опис от 30.10.1996 г./, поради което съдът не е допуснал процесуално нарушение като не е обсъдил доводите му, касаещи твърдяната липса на качеството „пазач”, а съответно не следва да се обсъждат и наведените в тази връзка в касационната жалба твърдения, включително и за заплащане от негова страна на движимите вещи по сметка на А. С.
Обосновани са и изводите на съда относно настъпилите вреди – от унищожените овце и пропуснатите ползи от приплода от тях за процесния период. Неоснователна е тезата на касатора, че не е установено овцете да са били бременни към момента, в който са му предадени. Този факт, както и начина, по който А. С. се е грижил за стадото си, се установява от показанията на разпитаните в съдебно заседание на 2.03.2004 г. свидетели Б. и Х. и при липса на данни за нещо различно, както и за необективност на свидетелите, съдът в съответствие с процесуалните правила е основал изводите си на гласните доказателства и на депозираното във въззивната инстанция експертно заключение.
Обосновани са и изводите за наличие на противоправно и виновно поведение на касатора. Постановлението от 17.09.1999 г. по преписка № 238/99 г. на Окръжна прокуратура С. и постановление от 7.01.1998 г. по сл.д. № 76/97 г. на Окръжна прокуратура-Кърджали /приложени към исковата молба и на които се позовава касаторът/ не се ползват в гражданския процес с доказателствено значение за фактите, които прокурора е приел за установени и които са обосновали изводите му. Други доказателства в подкрепа на тезата си, че овцете са били болни и заклани по препоръка на ветеринар, по делото не са ангажирани, а следователно апелативния съд правилно е приложил правилата за разпределение на доказателствената тежест и е приел, че не е установено касаторът да е изпълнил задълженията си по чл.365 от ГПК /отм./.
В обобщение не са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
Ответниците по жалбата са поискали възстановяване на разноски, но не са представили доказателства да са направили такива за настоящото производство, поради което разноски не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 261 от 19.12.2007 г., постановено по гр.д. № 554 по описа за 2005 г. на Апелативен съд- П. в атакуваната му част, с която М. на п. , гр. С. и Ф. Х. И. са осъдени да заплатят солидарно на А. С. С. /починал в хода на касационното производство, в чиито права са всъпили при условията на чл.120 от ГПК-отм. Х. А. С. и М. А. С. / общо сумата 45 529.80 лв., от които равностойността на 110 броя овце в размер на 10450 лв., предадени за пазене на Ф. Х. И. по изп.дело № 142/1994 г. по описа на СИС при РС- С. и равностойността на приплода от овцете за времето от 30.10.1996 г. до 01.2001 г. в размер на 35 079.80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: