О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№666
София, 27.07. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 589 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Г. Х. , Н. Г. Х. и М. Г. С., чрез адвокат С, против решение от 18.02.2009 г., постановено по гр.д. № 651 по описа за 2008 г. на Окръжен съд К. , с което е отменено решение № 238 от 30.04.2008 г. по гр.д. № 869 от 2006 г. на Районен съд- Д. и е постановено друго за отхвърляне на предявения от С. Г. Х. , Н. Г. Х. и М. Г. С., като наследници на Г. Х. , поч.1996 г. против Д. К. П., С. К. В. , А. И. К. , Н. В. Г. , И. И. Г. и К. Д. А. установителен иск за собственост на имот пл. № 2* с площ 1222 кв.м., попадащ в УПИ *за обществено обслужване, кв.130 по ПУП на гр. С. баня, одобрен с протокол № 2 5/24.02.2006 г. на ОбС гр. С. баня, при посочени граници.
Ответниците по касационната жалба не изразяват становище по допустимостта на касационното обжалване.
Окръжен съд К. е приел, че процесният имот е включен в регулация от 1923 г., отчужден е през 1975 г., отчуждаването е отменено по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДИ и ЗС в полза на наследници на Н. Ефтимов Х. , като видно от изслушаното във въззивното производство експертно заключение, имотът не е идентичен с нивите в местноста „Е” и „Г”, които наследодателят на ищците Г е получил в дял по силата на делбата от 1956 г.
Касаторите считат, че в противоречие с указанията по приложение на материалния закон в ТР № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС съдът не е извършил косвен съдебен контрол на реституционния акт – решение № 1* от 9.07.1992 г. на кмета на Община С. баня, поради което не е дал отговор кой е собственик на процесния имот към момента на отчуждаването и кой е правоимащия да иска отмяна на отчуждаването. Съгласно т.4 от посоченото тълкувателно решение в исковото производство съдът осъществява косвен съдебен контрол на решенията за отмяна на отчуждаване и по отношение на материалната им законосъобразност. Във всички случаи произнасянето на съда следва да е в рамките на правния спор, така както е индивидуализиран от твърденията и възраженията на страните. В настоящия случай спорът е бил дали процесният имот, отчуждаването за който е отменено при условията на чл.2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДИ и ЗС е идентичен с имотите в м.”Е” и „Г”, придобити от наследодателя на ищците и възстановени на негово име в стари реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Именно този спор е разгледан от съда, като при обсъждане на представените доказателства е направен извод, че този имот не е бил на Г. Х. Следователно съдът в съответствие с т.4 на ТР № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС и в рамките на спора по делото е дал отговор, че наследодателят на ищците не е бил индивидуален собственик на имота към момента на отчуждаването му.
Останалите наведени от касаторите твърдения са свързани със собствената им интерпретация какви обстоятелства е следвало да се приемат за установени по делото, т.е. по същество са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК, които обаче са неотносими при преценка допустимостта на касационното обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1 от ГПК.
В обобщение не са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.02.2009 г., постановено по гр.д. № 651 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- К.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: