О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 27.01.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4686 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. К. К. против решение № 91 от 14.04.2008 г., постановено по гр.д. № 900 по описа за 2007 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 98 от 16.10.2007 г. по гр.д. № 202/2007 г. на Радневски районен съд за отхвърляне на предявените от Х. К. К. искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. – извършена кражба, посочено е конкретно кога и чрез какви действия е осъществена, предметите са намерени в дома му, изискани са обяснения и е казал, че е трябвало да бъдат изхвърлени.
Решаващите мотиви на съда за отхвърляне на исковете са, че при налагане на дисциплинарното наказание по чл.188, т.3 от КТ, работодателят е спазил изискванията на чл.193, чл.194 от КТ, както и на чл.195 от КТ, тъй като в заповедта са посочени нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законовият текст, като самото нарушение е тежко и обосновава прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.190, т.6 от КТ.
Касаторът счита, че атакуваното решение противоречи на константната практика на ВКС относно изискването за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и задължението за преценка тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата при които е извършено и поведените на работника или служителя.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, с постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд или с трайната, повтаряща се и непротиворечива практика на касационната инстанция, съдържаща повтарящо се тълкувателно разрешение на даден материалноправен или процесуален въпрос, съществен с оглед изхода на делото. В случая посоченото основание не е налице. Твърденията на касатора за противоречие с разрешенията дадени в решение № 448 от 30.06.1998 г. по гр.д. № 948/1997 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 341/26.04.1995 г. по гр.д. № 1627/1994 г. на ВС, ІІІ г.о., решение № 700 /10.08.1999 г на ВКС, ІІІ г.о., решение № 1326/2.11.1999 г. по гр.д. № 219/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 1440/3.10.2005 г. по гр.д. № 974/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о. се основава не на приложение на материалния закон, дадено в противоречие с тълкуването в посочените решения и основани на едни и същи приети за установени по делата релеватни факти, а на собственото му тълкуване каква фактическа обстановка е следвало да се приеме за установена и какво е нейното значение. Доводите обаче за неправилно възприета от решаващия съд фактическа обстановка по същество съставляват касационно основание за необоснованост на решението по чл.281, т.3 от ГПК, въз основа на които се проверява законосъобразността на въззивното решение, но са неотносими при преценка предпоставките по чл.280 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
В обобщение не са налице са предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 91 от 14.04.2008 г., постановено по гр.д. № 900 по описа за 2007 г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: