О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 11.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 5257 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. А. К. , действащ като ЕТ „Г”, гр. Б., чрез пълномощника му адвокат Р, против решение № V-5 от 17.07.2008 г. постановено по гр.д. № 395 по описа за 2008 г. на Бургаски окръжен съд, гражданска колегия, с което е оставено в сила решение № 468 от 25.03.2008 г. по гр.д. № 2444/2006 г. на Бургаски районен съд за отхвърляне на предявения против Б. Д. С. иск за заплащане на сумата 3736 лв., представляваща неплатени цени за продадени през периода 22.09.2005 г. – 18.11.2005 г. златни накити на обща стойност 4216 лв., ведно със законната лихва считано от 22.11.2006 г.
Ответникът по жалбата Б. Д. С. не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Решаващите мотиви на окръжния съд за отхвърляне на иска за реално изпълнение на договорно задължение по заплащане цената на продадени стоки са, че свидетелските показания не установяват конкретно закупени вещи /касае се не за родово заместими, а за индивидуално определени вещи/, нито съответна цена за отделните вещи, а следователно не е установено сключването на договори за продажба. Допълнително са изложени съображения и относно наличието на непоследователност в свидетелските показания и липсата на доказателства кога е следвало да стане плащането.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос относно приложното поле и доказателствената тежест на свидетелските показания, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, с постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд или с трайната, повтаряща се и непротиворечива практика на касационната инстанция, съдържаща повтарящо се тълкувателно разрешение на даден материалноправен или процесуален въпрос. В случая посоченото основание не е налице. Съдът е приел за допустими и е обсъдил събраните по делото свидетелски показания, поради което решението не противоречи на разрешението, дадено в Решение № 222 от 24.04.1954 г. по гр.д. № 1959/1954 г на ВС, ІV г.о. Останалите наведени в изложените доводи не касаят формулирания от касатора съществен правен въпрос. Твърденията за необоснованост на извода кога следва да се извърши плащането и несъобразяването на този извод с нормата на чл.200, ал.2 от ЗЗД, както и за повърхностно обсъждане на свидетелските показания и липса на мотиви кои фактически обстоятелства се приемат за установени, по същество съставляват касационни основание по чл.281, т.3 от ГПК, в рамките на които касационният съд се произнася по законосъобразността на въззинното решение, но са неотносими при преценка предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V-5 от 17.07.2008 г. постановено по гр.д. № 395 по описа за 2008 г. на Бургаски окръжен съд, гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: