О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 280
София, 29.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 269 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Ж. В. Й., Т. В. Н. и Н. В. Н., чрез пълномощника им адвокат К. С. , против разпореждане от 14.05.2009 г., с което е върната касационната им жалба срещу решение от 23.02.2009 г. по гр.д. № 287 от 2006 г. на Окръжен съд К.
В жалбата са изложени твърдения, че касационната жалба отговаря на изискванията на закона, поради което незаконосъобразно е върната.
Ответниците по частната жалба В. Р. М. и С. Р. Т. оспорват същата.
Върховният касационен съд разгледа частната жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира, че същата е неоснователна по следните съображения:
Въззивното производство по гр.д. № 287 от 2006 г. на Окръжен съд К. е приключило с постановяване на решение за отхвърляне на предявения от Ж. В. Й., Т. В. Н. и Н. В. Н. против В. Р. М. и С. Р. Т. ревандикационен иск по отношение владението на част с площ от 1800 кв.м. от имот № 0* в м.”Ц”, с. Я.. Против решението в срока по чл.283 ог ГПК е постъпила касационна жалба от ищците, в която са изложени твърдения за нищожност на атакуваното решение, тъй като не дава никакъв правен резултат /не узаконява самоуправството на ответниците и същите си остават собственици на това, което действително са придобили с нотариален акт с действащата скица и протокола с координатни параметри към нея, собственици на имота си остават и ищците, макар същия да е осакатен наполовина, а с постановеното решение съдът разрушава опорната мрежа на Цифровия модел на земеразделителния план на землището на с. Я. с площ от 1768 дка/, за неправилност, поради нарушение на материалния закон и за необоснованост, тъй като договорът за доброволна делба на праводателя на ищците е сключен съобразно действалото към момента /14.05.1996 г./ законодателство – чл.158, ал.4 от ЗСВ, от съдебно-техническите експертизи е доказано, е ответниците владеят част от имота на ищците и извън границите на придобития от тях имот, като не е вярно, че длъжностното лице, трасирало имота е направило грешка. Приложеното към жалбата изложение по чл.280, ал.1 от ГПК буквално възпроизвежда посоченото по-горе съдържание на касационната жалба. С разпореждане от 29.04.2009 г. касационната жалба е оставена без движение, като на касаторите е дадена възможност да изложат точно и мотивирано касационните основания, както и да представят изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с извеждане на съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото. С молба от 28.03.2009 г. касаторите са изложили становището си, че изложените касационни основания, че ешението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост са „от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”. С атакуваното разпореждане Окръжен съд К. е приел, че нередовностите не са отстранени и е върнал касационната жалба.
Атакуваното разпореждане е законосъобразно. Съгласно чл.284, ал.3, т.1 от ГПК изискване за редовност на касационната жалба е същата да съдържа изложение на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Посоченото изискване е спазено, когато касаторът е изложил твърденията си относно наличието на правен въпрос /процесуален или материалноправен/, свързан с решаващите мотиви на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на конкретното дело, както и когато по този правен въпрос липсва практика или същият е разрешаван противоречиво от съдилищата или в противоречие с практиката на ВКС. В случая твърденията в касационната жалба и изложението /които съвпадат/ са свързани с касационните основания по чл.281 от ГПК, обосновани с направеното от касаторите тълкуване какво е следвало да се приеме за установено от доказателствения материал и относно правните последици на въззивното решение. Посочените доводи могат да бъдат разгледани при постановяване на касационното решение по реда на чл.290 и сл. от ГПК, но са неотносими при преценка критериите по чл.280, ал.1 от ГПК въз основа на които се постановява определението по чл.288 от ГПК. Обосновка на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 от ГПК е част от изискуемото от чл.284 от ГПК съдържание на касационната жалба и липсата на такава обосновка е основание за връщането й като нередовна.
В обобщение въззивният съд законосъобразно в рамките на правомощията си по чл.285, ал.1 от ГПК е установил, че не са отстранени нередовностите на въззивната жалба и е върнал същата, а съответно атакуваното разпореждане следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 14.05.2009 г., с което е върната касационната жалба на Ж. В. Й., Т. В. Н. и Н. В. Н. срещу решение от 23.02.2009 г. по гр.д. № 287 от 2006 г. на Окръжен съд- К.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: