О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 887
София, 28.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 756 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. М. И., чрез пълномощника й а. Й, против решение от 4.03.2009 г., постановено по гр.д. № 257 по описа за 2008 г. на Окръжен съд М. , с което е допусната делба на процесния недвижим имот между страните по делото.
Ответникът по касационната жалба Д. А. М. оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, а В. И. Г., Б. С. Б., П. Я. Д., Й. Б. А., М. И. Г., И. Х. В. и Я. С. М. не са изразили становище.
Въззивният съд е приел, че процесният имот е бил собственост на общия на страните наследодател М, поч.1976 г., а възражението на Г. И. и И. Х. , като наследници на М. М. , поч.1999 г., че са придобили имота по давност е неоснователно, тъй като макар да са живели в него и в разписния лист по действащия план имота да е записан на наследници на М. М. , те се явяват държатели на идеалните части на другите сънаследници, като ищецът също е владял част от имота, ползвайки една от стаите и дворното място, отглеждайки овощни дръвчета и прибирайки плодовете им, с които действия е отблъснал владението на жалбоподателите, противопоставяйки се на тяхното своене на имота. Последният извод на съда е некоректно формулиран, тъй като по същество е свързан не са противопоставяне от страна на Д. М. на своенето на имота от страна на живеещите в него наследници /доколкото липсват фактически или правни изводи на съда същия до момента на снабдяване с констативен нотариален акт през 2006 г. да е съзнавал волята им за своене/, а с липса на демонтстриране промяната на основанието, на което се упражнява фактическата власт от ползване на съсобствения имот в завладяване за себи си правата на останалите съсобственици.
Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, като счита, че изводите на въззивния съд противоречат на разрешенията по представените решения на ВКС. В случая липсва твърдяното противоречие. Решения № 304 от 4.05.1995 г. по гр.д. № 75/95 г. на І г.о. и решение № 1* от 7.07.2008 г. по гр.д. № 5016/2007 г. на V г.о. са свързани с тълкуване на признака „спокойно владение”, а не с релевантния в случай признак „явно владение”, т.е. демонстриране на завладяването на останалите сънаследници и отблъскване на правата им. Решение № 26 от 10.02.2009 г. по гр.д. № 5911/2007 г. на ІV г.о. разглежда спор за прекъсване на давността с предявяване на иск, производството по който е прекратено, а решение № 6 от 22.01.2009 г. по гр.д. № 4* от 2007 г. на ІV г.о. е свързано с тежестта на доказване по положителен установител иск за собственост по давност на недвижим имот, актуван като общински, поради което са неотносими към изводите на съда в настоящия случай.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 4.03.2009 г., постановено по гр.д. № 257 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- М.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: