О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 20.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 31 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. К. К. против решение № 450 от 30.09.2008 г. постановено по гр.д. № 483 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е оставено в сила решение № 233 от 6.01.2008 г., поправено с решение № 106 от 15.05.2008 г. по гр.д. № 69/2007 г. на Чепеларския районен съд за отхвърляне на предявения от Д. К. К. против Общинска служба по земеделие, гр. Ч., Регионална дирекция по горите, гр. С. и Д. горско стопанство-с. Хвойна иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ по отношение на гора в м.”Силна”, землището на с. О., ревир Орехово, с площ от 1.5 дка.
Насрещните страни не са взели становище по допустимостта на касационното обжалване.
Решаващите мотиви на съда за отхвърляне на иска са, че от представените писмени доказателства не може да се направи извод, че наследодателят К е бил собственик на претендираната гора – в Дневника на идеалните имуществени дялове от 1941-42 г. името е съкратено /Кр. Кутрянски/ и фигурира наред с още две имена, поради което не може да се направи категоричен извод, че се касае именно до наследодателя на жалбоподателката и не е посочен размера на квотите на трите лица, а в останалите документи не се сочат местности на имотите, за да се направи извод, че наследодателят е притежавал именно процесния имот.
Касаторката се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, като счита, че въпросът относно възстановяване правото на собственост на лице, което е записано като съсобственик се решава противоречиво от съдилищата.
Основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, свързан с решаващите мотиви на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото, се решава противоречиво от съдилищата, въпреки идентичността на релевантните факти. В случая представените копия от съдебни решения не съдържат противоречиво разрешение на поставения въпрос. Решение № 156 от 27.11.2007 г. по гр.д. № 135 от 2007 г. на Районен съд-Чепеларе е постановено по искане за признаване правото на възстановяване на собствеността на наследници на трима братя въз основа на записванията за притежавани от всеки от тях дялове и въз основа записванията в дневника, включващи и братя Б, т.е. при наличието на правна норма относно правата в съсобствеността и конкретни данни за притежаване правото на собственост, каквито данни в настоящия случай не са налице. С решение № 129 от 17.03.2004 г. по гр.д. № 84 от 2003 г. на Районен съд Чепеларе исковете са уважени само за индивидуално притежавани имоти и са отхвърлени в частта относно до общо притежавани и неподелени имоти, т.е. даденото разрешение е идентично с това по атакуваното в настоящото производство решение.
В обобщение не е налице хипотезата по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 450 от 30.09.2008 г. постановено по гр.д. № 483 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Смолян.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: