Р Е Ш Е Н И Е
№ 426
София, 21.07. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2713 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 – 293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. Т. и Т. Х. Т. против решение от 9.04.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Варненския окръжен съд, Гражданска колегия, с което е оставено в сила решение от 12.06.2007 г. по гр.д. № 7508/2006 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от А. П. Т. и Т. Х. Т. против И. Д. С. иск за предаване владението върху недвижим имот с площ от 790 кв.м., находящ се в местността „В” /”У”/, представляващ ПИ № 1* в парцел ****, масив 13 по плана на съществуващи имоти в стари реални граници на землище на кв. Виница, община В..
К. са изложили твърдения, които по същество се свеждат до довод за необоснованост на изводите на съда и до неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, поради което искат отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на предявения иск, като претендират и направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба И. Д. С. не изразява становище по същата.
С определение № 102 от 3.11.2008 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради необходимост от тълкуване на нормите на ЗСПЗЗ относно конкуренцията на права между реституиран собственик и ползувател, позоваващ се на правата си по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и относно допустимите възражения на последния по отношение легитимацията на ползващата се от влязлото в сила решение на Общинска служба земеделие страна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени доводите на касаторите и данните по делото, съобрази следното:
Предявен е ревандикационен иск от А. П. Т. и Т. Х. Д. против И. Д. С., основан на следните обстоятелства: ищците са собственици на имот от 790 кв.м., находящ се в местността „В” /”У”/, представлящ имот № 1* вкл. в парцел **** 20, масив 13 по плана на съществуващи имоти в стари реални граници на землището на кв. Виница, закупен с нотариален акт № 46, том ІV, д.935 от 28.12.1999 г., като праводателят им П. А. К. се легитимира с влязло в сила решение № 346 от 4.04.1996 г. на П. комисия В. за възстановяване правото на собственост в стари реални граници; ответницата завладяла имота, като се готвила да извърши строеж в същия, поради което се иска да бъде осъдена да им предаде владението му.
Ответницата е навела възражение, че тя е придобила собствеността на имота по реда на § 4а от ЗСПЗЗ, като е оспорила правата на ищците с твърдения, че праводателят им не е бил собственик, поради което реституционната процедура е незаконосъобразна.
Въззивният Варненски окръжен съд е приел, че установяването на активната легитимация на ищците, а оттам и първата предпоставка за уважаване на иска, е свързано с въпросите може ли да се приеме, че към момента на кооперирането праводателят им е бил собственик на нивата с площ от 3.600 дка, която му е била възстановена в стари реални граници, както и с установяване, че съществува идентичност между имота, деклариран от праводателя в клетвената му декларация пред П. комисия и този, възстановен в стари реални граници. Счетено е, че ищците не са доказали тези обстоятелства, поради което искът е неоснователен и не е необходимо да се изследва дали ответницата владее имота и има ли правно основание за това.
Допустимите в процеса възражения зависят от предмета на правния спор в зависимост от претендираните от всяка от страниште права. ЗСПЗЗ регламентира предпоставките и процедурите за легитимиране на собствеността върху земеделски имот, попадащ в приложното му поле – инициирано в срок административно производство, приключило с решение за идивидуализация на обекта на правото на собственост по чл.14 от ЗСПЗЗ за бившия собственик или неговите наследници и инициирано производство за оценка на имота, заплащането й в срок и издаване заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за ползувател, позоваващ се на правата по § 4а. Законът урежда конкуренцията на правата на бившия собственик и ползувателя, като изкупуването на имота при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ изключва правото на възстановяване на собствеността в реални граници. Ако не са налице предпоставките по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, то съгласно § 4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване се прекратява, с което отпада основанието ползувателя да упражнява фактическа власт върху имота и същия дължи предаването му или на реституирания собственик или на общината съобразно правата й по чл.19 от ЗСПЗЗ. При тази регламентация следва, че при специалната хипотеза на спорове между реституиран собственик и ползувател на земеделски имот, последният не може да оспорва материалната законосъобразност на решението по чл.14 от ЗСПЗЗ за възстановяване, респ. признаване правото на възстановяване на собствеността в стари реални граници на бившия собственик или неговите наследници, а следва да установи наличието на предпоставките на § 4а от ЗСПЗЗ, тъй като само в тази хипотеза може да легитимира права върху имота..
По основателността на касационната жалба:
Въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Правото на собственост върху процесния имот е възстановено на П. А. К. с решение № 346 от 4.04.1996 г. на ПК В. като част от нива от 3.600 дка, представляваща парцели 21 и 20 в масив 13. Решението на ПК е породило конститутивното си действие, тъй като е постановено преди изменението на ЗСПЗЗ – ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г. – предвиждащо, че възстановяването на собствеността, респективно трансформирането на правото на ползване в право на собственост става със заповед на кмета на общината след влизане в сила на плана за новообразуваните имоти. Ищците се явяват правоприемници на П. А. К. въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 46, том ІV, рег. № 4* дело № 935 от 1999 г.
На ответницата е предоставено право на ползване по реда на ПМС № 26 от 1987 г. на имота от 600 кв.м. в местността П. , като с разрешение за строеж № 49 й е разрешено изграждане на сезонна постройка от 35 кв.м. съобразно одобрени на 7.06.1991 г. проекти. Имота е оценен с протокол № 388 от 23.11.1993 г. /в който е отбелязано, че сградата е построена въз основа на разрешение за строеж № 49 от 16.05.1991 г./ и стойността на земята е заплатена с вносна бележка от 29.09.1994 г., като И. С. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост №, том 3, рег. 4118, дело № 348 от 2006 г.
Идентичността на имота, за който всяка от страните претендира право на собственост, се установява от издадените от ОСЗ скици – на П. А. Я. от 15.11.1999 г. и на И. Д. С. на 9.12.2006 г. – от които е видно съвпадението по местонахождение, площ и граници, а съответно не може да бъде възприето експертното заключение от 18.05.2007 г. за липса на идентичност, тъй като същото е обосновано само с липсата на данни за определяне на идентичност, поради липсата на план, отразяващ границите на имотите, предоставяни за ползване в процесната територия. От експертното заключение обаче се установява, че понастоящем в имота няма сграда, а съществува изградена ивична бетонова основа на 46.08 кв.м. и височина 70 см.
Следователно на праводателя на ищците е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, а на ответницата е било валидно предоставено право на ползване по реда на нормативен акт, посочен в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. За да възникне за последната право да изкупи имота при условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ е необходимо същия да е бил застроен със сграда по смисъла на § 1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ към 1.03.1991 г. В случая имотът не е бил застроен. Разрешението за строеж е издадено и проектите за сградата са одобрени през месец май 1991 г. и удостоверяват, че към релевантната дата /1.03.1991 г./ имотът не е бил застроен, като в този смисъл опровергават твърденията на свидетелите П, че имота е бил застроен още по „времето на демокрацията”. При липса на сграда към 1.03.1991 г. за ответницата не е възникнало правото по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и същата не е могла да трансформира правото си на ползване в право на собственост, независимо от извършената оценка и плащането на стойността на земята. Правото на ползване е прекратено по силата на § 4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно спрямо ищците И упражнява фактическата власт без правно основание.
В обобщение са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за уважаване на предявения иск и като последица от което и на основание чл.537, ал.2 от ГПК се отмени издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт.
С оглед изхода на спора ответницата следва да възстанови направените от ищците разноски по делото в размер на 943.50 лв.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 9.04.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Варненския окръжен съд, Гражданска колегия и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл.108 от ЗС, И. Д. С., ЕГН **********, гр. В., кв.”В” бл.59, вх.1, ап.15 да предаде на А. П. Т., ЕГН ********** и Т. Х. Т., ЕГН **********, двамата от гр. В., кв.”В”, ул.”С” № 7, собствения им недвижим имот с плок от 790 кв.м., находящ се в гр. В., землището на кв. Виница, местност „В” /”У”/, представляващ имот № 1* в парцел ****, масив 13, при граници: имот № 0* иглолистна гора на „Б” АД и др., имот № 0* нива на П. А. К. и др., имот № 0* полски път на Община В. и имот № 0* овощна градина на П. А. К.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативен нотариален акт за собственост в полза на И. Д. С. № 31, том 3, рег. № 4* дело № 348 от 15.08.2006 г. на нотариус Т. В. , вписан в регистъра на нотариалната камара под № 479 с район на действие района на Варненски районен съд, който нотариален акт е вписан в службата по вписвания акт № 63, том LХL, дело № 15428/2006 г.
ОСЪЖДА И. Д. С., ЕГН **********, гр. В., кв.”В” бл.59, вх.1, ап.15 да заплати на А. П. Т., ЕГН ********** и Т. Х. Т., ЕГН **********, двамата от гр. В., кв.”В”, ул.”С” № 7 разноски по делото в размер на 943.50 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: