О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 513
София, 29.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 481 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „П” ООД, гр. Ч. против решение № 3 от 13.02.2009 г., постановено по гр.д. № 767 по описа за 2008 г. на Окръжен съд С. , с което е оставено в сила решение № 472 от 11.11.2008 г. по гр.д. № 53 от 2008 г. на Районен съд С. за отхвърляне на предявения от „П” ООД, гр. Ч. против О. у. на О. София и Министъра на р. р. и благоустройството-гр. София иск за признаване за установено, че държавата не е собственик на друга сграда, полумасивна – чайна, със застроена площ от 272.5 кв.м., находяща се на връх „С”, к.к.”П”, община С., при граници: от всички страни държавен поземлен фонд.
Областният у. на О. София оспорва наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК, а Министърът на р. р. и благоустройството, гр. С. не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Ищцовото дружество е основало иска си за липса на право на собственост на държавата на твърдение за нищожност на наказателно постановление № 5* от 3.06.1993 г. на К. на Община С. за отнемане в полза на държавата на сграда с площ от 188 кв.м., поради наличие на съществен порок в отчуждителната процедура по чл.173 от ЗТСУ /отм./ – извършено е отнемане на реална част от сграда с площ от 188 кв.м., а не на обособена част от нея. Окръжен съд С. е приел, че искът е процесуално допустим с оглед издадената заповед за изземване на имота от ищцовото дружество, закупило предприятието на ЕТ „С” от което имота е отнет в процедура по чл.173, ал.1 от ЗТСУ /отм./, като наказателното постановление е влязло в сила на 30.05.1994 г. и от този момент цялата сграда е преминала в патримониума на държавата и е издаден акт за държавна собственост № от 28.09.1994 г., констатиращ правото на собственост. Този акт съгласно чл.158 от ЗДС има доказателствена сила до доказване на противното и съответно тежестта за установяване неверността му е на ищеца. Въз основа на експертно заключение е прието, че макар съществуващата понастоящем сграда да се различава по площ и етажност от описаната в наказателното постановление и акта за държавна собственост, то това се дължи на факта, че първо е построено източното тяло, повдигнато с жълт цвят на скицата, като не може да се каже кога е построено западното тяло, но се касае за една сграда с обща квадратура 267 кв.м., а съответно неоснователно е твърдението, че е отнета реална част от сграда с площ от 188 кв.м., а не обособена част от нея, тъй като отнемането касае цялата сграда, а разликата в площта до 267 кв.м. следва да се приеме, като прилежаща част, която следва главната вещ, поради което неоснователно е твърдението за нищожност на наказателното постановление /недопустимо е с едностранни действия ищецът да увеличава обема на сградата и по този начин да твърди, че се касае за друг различен обект, описан в наказателното постановление/. Допълнително са изложени съображения, че наказателното постановление е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила, поради което е недопустимо да се разглежда действителността му в настоящото производство.
Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК относно обстоятелствата, които следва да се преценят във връзка с предявения отрицателен установителен иск, нищожността на издаденото наказателно постановление и извършеното отнемане в полза на държавата на реална част от сграда по реда на чл.173, ал.1 от ЗТСУ /отм./ и по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като изводите на въззивния съд са направени всички събрани по делото доказателства в съвкупност и в противоречие с трайната практика на ВКС по приложение на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, израз на която са цитираните решения на тричленни състави на ВКС.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Поставения в касационната жалба правен въпрос трябва да е свързан с решаващите мотиви на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото. Наведените от касатора твърдения – че неправилно съдът е приел, че разликата в площта на сградата съставлява прилежаща част, която следва главната вещ съгласно чл.98 от ЗС, необсъждане на доводите за нищожност на наказателното постановление и необоснованост на извода, че със същото е отнета цялата сграда, тъй като противоречи на заключението на вещото лице, че сградата се различава по площ и етажност от описаната в наказателното постановление и акта за държавна собственост – са неотносими към посочената хипотеза, а са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК, които подлежат на разглеждане при постановяване на касационното решение, но не и при преценка предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, още повече, че липсват и доводи, въз основа на които да се извлече съществен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК – твърденията касаят само собствените на касатора изводи въз основа на твърдяните от него в хода на процеса факти и тълкуването му на събраните доказателства.
Изводите на въззивния съд не са формирани в противоречие с трайната практика на ВКС по приложението на чл.188 от ГПК /отм./. Съдът е обсъдил наведеното от ищцовото дружество основание за нищожност на наказателното постановление и е изложил съображенията си какви факти установяват събраните по делото доказателства и защо го приема за неоснователно. Обстоятелството, че направените изводи не съответстват на тълкуването, поддържано от ищцовото дружество, е извън приложното поле на чл.188 от ГПК /отм./, а и касаторът само общо се позовава на необсъдени негови доводи, без да сочи конкретни такива.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3 от 13.02.2009 г., постановено по гр.д. № 767 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- С.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: