О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 517
София, 29.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 384 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Б. Г. и Е. Б. К. против решение № 711а от 25.11.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Окръжен съд Б. в частта, с която е отменено решение № 176 от 29.05.2007 г. по гр.д. № 990 от 2005 г. на Районен съд- Г. Д. и е постановено друго за отхвърляне на предявения от Р. Б. Г. и Е. Б. К. против „ИКО” ЕООД, гр. Р. ревандикационен иск по отношение на УПИ ХVІ-24 в кв.54 по плана на с. Б., община Р. с площ от 2805 кв.м. при посочени съседи.
Ответникът по касационната жалба „ИКО” ЕООД, гр. Р. оспорва наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК, като претендира направените разноски.
Окръжен съд Б. е приел, че ищците легитимират правото си на собственост като наследниците на Б. Х. Ч. , придобил имота по реда на Закона за селскостопанско настаняване на бежанците от 1924 г. /нотариален акт № 1, т.1, регистър 268, дело № 151 от 1949 г./ и решение № 0* от 5.12.2001 г. на П. комисия-гр. Разлог /издадено въз основа на решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ № 104 от 4.07.2000 г. на РС- Р. по гр.д. № 41 от 2000 г./ за възстановяване правото на собственост в стари реални граници. Ответното дружество е придобило 100 % от капитала на „И” ЕООД, гр. Р. по приватизационна сделка от 18.02.2004 г., като с процесния имот е увеличен капитала на приватизираното дружество със заповед № Р* от 27.01.2000 г. на министъра на земеделието и горите. Въз основа на експертно заключение е проследено кадастралното заснемане и регулационния статут на имота и е установено, че същия е бил отреден за двор на ДЗС /МТС/ и е застроен с масивна сграда. Направен е извод, че процесният имот не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като върху него са проведени мероприятия, непозволяващи възстановяването на собствеността и в този случай съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ собствениците имат право на обезщетение, но не и да получат имотите в реални граници.
Касаторите считат, че съдът се е произнесъл по съществен въпрос – за признаването правото на собственост на имот, възстановен по реда и съобразно изискванията на ЗСПЗЗ, относно правното основание на ответника да държи имота и относно това, че този реституиран частен земеделски недвижим имот неоснователно е предмет на приватизация, тъй като не представлява обект, който е държавна собствеността, които въпроси са решение в противоречие с практиката на съдилищата, като съдът не е обсъдил и преценил огромния брой писмени и гласни доказателства, които установяват твърденията на ищците.
В случая не е налице основание по чл.280, ал.1 от ГПК. От една страна позоваването на противоречие с трайната практика на ВКС по приложение на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ е голословно, тъй като не са посочени конкретни доказателства или доводи на страните, които да не са обсъдени от съда, а не са наведени и конкретни доводи относно съществения за настоящото производство въпрос, касаещ хипотезата на чл.10б от ЗСПЗЗ, като следва да се отбележи, че произнасянето на съда относно действието на решението за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ във връзка с оспорване от страна на ответното дружество на предпоставките за възстановяване правото на собственост в реални граници, е в съответствие с трайната практика на ВКС относно осъществяването на косвен съдебен контрол върху административен акт при спор с трето за административното производство лице. От друга страна формулираните правни въпроси са без връзка с фактите по конкретното дело и с изводите на въззивния съд, обусловили крайния изход на спора, поради което същите не биха могли да се подведат под някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Не може да се приеме, че по тези въпроси е налице противоречива практика, доколкото основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК има предвид съдебни решения, постановени в различни производства, при които е достигнат до различен краен резултат, въпрки идентичността на релевантните по споровете факти, а съответно постановените в по пътя на инстанционния контрол в рамките на едно и също производство решения на различни инстанции са извън приложното поле на посоченото основание.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 711а от 25.11.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Окръжен съд- Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: