Р Е Ш Е Н И Е
№ 325/2009
София, 01.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2243 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Г. против решение № 25 от 5.02.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Окръжен съд Б. , с което е обезсилено решение № 3* от 15.08.2007 г. по гр.д. № 104 от 2007 г. на Районен съд Б. и е прекратено производството по предявения от С. И. Г. против Р. Т. Т. иск за изменение на решението на Районен съд Б. по гр.д. № 13470/2005 г. в частта относно предоставянето на семейното жилище след развода като се определи подходящ срок за ползването му от майката и родените от брака деца.
В жалбата са развити доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за неправилност и се иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото на въззивния съд за постановяване на съдебен акт по съществото на спора.
Ответникът по касационната жалба Р. Т. Т. не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени допустимостта и разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
С. И. Г. е предявил против Р. Т. Т. иск за изменение на решението по гр.д. № 1370/2005 г. на БлРС /с което е прекратен брака им/ в частта относно предоставяне ползването на семейното жилище, основан на твърдението че в хода на бракоразводното дело не е бил представен нотариалния акт, установяващ, че имота е бил негова лична собственост, а родителите му имат право на ползване върху същия, поради което съдът се е произнесъл при условията на чл.107, ал.1 от СК вместо при условията на чл.107, ал.4 от СК.
Благоевградският окръжен съд е изложил съображения, че влязлото в сила решение по гр.д. № 1370/2005 г. на РС Б. не може да се изменя от постановилия го съд, поради което атакуваното пред него първоинстанционно решение е постановено в нарушение на чл.192, ал.1 от ГПК /отм./ и следва да бъде обезсилено. Счетено е, че делото не следва да се връща за произнасяне от РС Б. , а да бъде прекратено, поради недопустимост на иска. Прието е, че режимът на ползване на семейното жилище, определен с бракоразводното решение, може да бъде пререшаван и в производство по чл.106, ал.5 от СК – при промяна на родителски права – но настоящия случай не е такъв. Разпоредбата на чл.107, ал.1 от СК не предоставя възможност за последващо изменение на режима на ползването на семейното жилище след развода, основано на правоизключващи факти и обстоятелства, които са съществували по време на постановяване на бракоразводното решение и са преклудирани с него, или основано на последваща бракоразводното решение промяна на обстоятелствата, каквато възможност е дадена с разпоредбата на чл.106, ал.1 от СК относно родителските права. Възникналата конкуренция на правото на ползване на ответницата по делото върху семейното жилище, произтичащо от съдебен акт – бракоразводното решение и правото на ползване на третите лица – родителите на ищеца върху същото жилище, запазено в тяхна полза при сключване на договора, може да бъде предмет на разрешаване в друго производство между носителите на правото на ползване, но ищецът не може да брани правото на ползване на третите лица, макар да са негови родителите, тъй като не е техен процесуален субституент.
Въззивното решение е правилно. Твърденията на касатора са, че незаконосъобразно е прието, че решението относно мерките се ползва със сила на пресъдено нещо, както и, че чл.107, ал.1 от СК не позволява последващо изменение на режима на ползване на семейното жилище без промяна на родителските права. От една страна липсва извод на съда, че постановеното в брачния процес при условията на чл.107, ал.6 от СК решение, се ползва със сила на пресъдено нещо. От друга страна неоснователна е тезата на касатора, че мерките по ползването на семейното жилище могат да бъдат променяни при всяка промяна на обстоятелствата или при наличие на факти и обстоятелства, различни от представените пред съда в бракоразводния процес. Произнасянето на съда по повод ползването на семейното жилище съставлява акт на спорна съдебна администрация, като същият обвързва страните по бракоразводното дело и промяната на постановеното ползване може да се допусне само при съществено изменение на обстоятелствата, в какъвто смисъл са указанията по приложение на закона в т.6 и т.7 от ППВС № 12 от 1971 г. В конкретния случай не се твърди изменение на обстоятелствата, при които е предоставено ползването на семейното жилище, а се факти, съществували към момента на постановяване на бракоразводното решение.
Правилно въззивният съд е приел, че ищецът не може да се позовава на съществуващото вещно право на ползване на своите родители. Последните не са обвързани от постановеното в бракоразводния процес решение по чл.107 от СК и могат да защитят вещното си право чрез предвидените в закона искове за защита на вещни права. Интересът на ищецът, като носител на правото на собственост, ползването на семейното жилище да бъде предоставено при условията на чл.107, ал.4 или ал.3 от СК, е следвало да бъде защитен чрез обжалване на постановеното съдебно решение, но същият не обуславя допустимост на искането за промяна в постановеното ползване на семейното жилище.
След като предявеният иск е процесуално недопустим, то правилно въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото съгласно чл.209, ал.1 от ГПК /отм./, а съответно неоснователен е довода, че исковата молба е следвало да се остави без движение или делото да се върне за произнасяне от районния съд.
В обобщение не са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 5.02.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Окръжен съд- Б.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: