О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 17.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 63 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. В. Б. и К. М. Б. против решение № 485 от 23.10.2008 г., постановено по гр.д. № 121 по описа за 2008 г. на Окръжен съд С. , с което е оставено в сила решение № 713 от 15.12.2007 г. по гр.д. № 721 от 2006 г. на Районен съд С. за отхвърляне на предявения от З. В. Б. и К. М. Б. против В. Т. Б. и Софка С. Б. ревандикационен иск по отношение на изба /мазе/ със застроена площ от 23 кв.м., което по кадастралната карта е с идентификатор 67653.912.285.10, при посочени съседи и идентификатор на сградата и дворното място и за уважаване на насрещните искове, като е признато за установено по отношение на З. В. Б. и К. М. Б. , че В. Т. Б. и Софка С. Б. са собственици на поземлен имот № 6* с пълен № 9* и пл. № 285 от кадастрален район № 912 по кадастралната карта на гр. С., образуващ УПИ ХІV-837 в кв.8 по действащия устройствен план на гр. С., както и на построените в същия имот изба с площ от 43.95 кв.м. с предназначение за склад, сутеренен етаж със застроена площ от 67.66 кв.м. с предназначение за жилище и на гараж в сутеренния етаж с площ от 25.17 кв.м. и З. В. Б. и К. М. Б. са осъдени да предадат владението върху недвижимите имоти и на основание чл.109 от ЗС да премахнат поставения в поземления имот търговски обект-павилион и да заплатят обезщетение за ползването от 1847.50 лв. за периода от месец септември 2005 г. до 15.12.2005 г., ведно със законната лихва от 15.12.2005 г. до окончателното изплащане, от които 362 лв. за поземления имот, 1160 лв. за сутеренния етаж и 325.50 лв. за гаража.
Ответниците по жалбата В. Т. Б. и Софка С. Б. оспорват наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, като претендират направените разноски.
Решаващите мотиви, въз основа на които е постановено решението са, че дворното място е придобито от В. и Софка Б. , които учредили на З. Б. /по време на брака му с К. Б. / право на строеж за първия етаж от предвидената в дворното място сграда от избен и два жилищни етажа; още при осъществяване на строителството вместо предвидените по проект в избения етаж помещения, било изградено жилище от две преходни стаи, санитарен възел и кухня, а от денивелацията на терена, под сутеренния /избения/ етаж са образувани две избени помещения, като по първоначалния архитектурен проект не е съществувало избено помещение с площ от 23 кв.м. След като сутеренния етаж, макар и в отклонение от проекта е изграден като жилищен, като липсват данни това жилище да не отговаря на изискванията на чл.36-59 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. /отм./ и в него никога не е имало мазета, е прието, че З. и К. Б. не се легитимират като собственици на избено помещение от 23 кв.м. в сутеренния етаж. В. и Софка Б. се легитимират като собственици /евентуално съсобственици с оглед извършена прехвърлителна сделка в полза на трето лице/ на дворното място, а по силата на чл.92 от ЗС и на жилището в сутеренния етаж, избата към него и гаража, като от 2005 г. правата им се ползват от З. и К. Б. , а съответно предявените искове по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД за присъждане обезщетение за лишаване от ползването, са основателни.
Касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси – дали касаторите като собственици на самостоятелен етаж от сградата имат право на складово /избено/ помещение или вече нямат права върху избения етаж след преустройството му в жилище, като изводите на съда относно статута на обектите в приземния етаж са в противоречие с практиката на ВКС, тъй като обслужващите помещения, макар и преустроени като жилищни не придобиват статут на самостоятелен обект на правото на собственост, ако не отговарят на законовите изисквания за жилище. Така наведените основания следва да се квалифицират по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, но формулираните правни въпроси не са свързани с направените от въззивния съд изводи, че приземния етаж никога не е съществувал като избен, тъй като още от момента на изграждането му в него е обособено жилище, което отговаря на строителните правила и норми, действали към момента на осъществяване на строителството, а правата върху изградения самостоятелен обект са придобити по приращение от собствениците на земята.
Останалите наведени в изложението твърдения са свързани с довод за необоснованост на извода на съда, че по архитектурен проект не е предвидено изграждане на избено помещение от 23 кв.м. и допуснато съществено процесуално нарушение, поради едностранчива преценка на доказателствата, които обаче съставляват касационни основания по чл.282, т.3 от ГПК и са неотносими при преценка допустимостта на касасационното обжалване.
В обобщение не е налице хипотезата по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Касаторите следва да възстановят направените от ответниците по жалбата по повод на настоящото производство разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат Н.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 485 от 23.10.2008 г., постановено по гр.д. № 121 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- С.
ОСЪЖДА З. В. Б. и К. М. Б. , двамата от гр. С., ул.”М” № 63 да заплатят на В. Т. Б. и Софка С. Б. , двамата от гр. С., ул.”К” № 10 разноски за настоящото производство в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: