О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 11.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 5282 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Н. Б. против решение № 561 от 10.04.2008 г. постановено по гр.д. № 185 по описа за 2008 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, с което е оставено в сила решение № 168 от 16.10.2006 г. по гр.д. № 1687/2006 г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на предявения против „К” ЕООД ревандикационен иск относно ? ид.ч. от магазин със застроена площ 243 кв.м. в гр. П., бул.”България„ № 1* разположен в подблоковото пространство, при описани съседи.
Ответникът по жалбата „К” ЕООД не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Решаващите мотиви на окръжния съд за отхвърляне на иска са, че като един от наследниците на едноличния собственик на капитала на „К” ЕООД, ищцата е придобила съответната идеална част от дружествените дялове на наследодателя си, но не и конкретно определено имущество на дружество, тъй като при ликвидацията на последното, не е извършено разпределение от ликвидаторите, с което конкретния имот да премине в имуществената й сфера.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК В. Б. се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като счита, че въззивното решение противоречи на разрешенията, дадени в решение № 1* от 24.11.1972 г. по гр.д. № 952/72 г. на ВС, ІІІ г.о., решение № 2* от 5.12.1966 г. по гр.д. № 1794/66 г. на ВС, І г.о. и решение № 2* от 2.12.2004 г. по гр.д. № 1960/2003 г. на ВКС, ІV г.о..
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, с постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд или с трайната, повтаряща се и непротиворечива практика на касационната инстанция, съдържаща повтарящо се тълкувателно разрешение на даден материалноправен или процесуален въпрос. В случая посоченото основание не е налице, тъй като липсва формулиран правен въпрос от съществено значение за изхода на спора, а и посочените съдебни решения не съдържат тълкувателно разрешение, касаещо решаващите изводи на съда, а именно условията за придобиване на собственост по наследство върху притежавано от търговско дружество имущество, при смърт на едноличния собственик на капитала на дружеството.
В обобщение не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 561 от 10.04.2008 г. постановено по гр.д. № 185 по описа за 2008 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: