Определение №94 от по гр. дело №5206/5206 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                        № 94
 
                     София, 11.02.2009 год.
 
 
                    В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и девета година, в състав:
 
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
                                           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
 
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 5206 по описа за 2008 г. по описа на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. В. М. и М. В. К. , чрез пълномощника им адвокат В, против решение № 489 от 10.05.2008 г. постановено по гр.д. № 495 по описа за 2006 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, с което е оставено в сила решение от 27.03.2003 г. по гр.д. № 924/2002 г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от М. В. М. и М. В. К. против А. И. К. и М. В. К. ревандикационен иск относно недвижим имот в землището на с. Е., представляващ имот № 0* по картата на възстановената собственост с площ от 1140 кв.м., на придобивно основание по наследяване от В. Х. М. , поч. на 2.10.1995 г., а от негова страна – чрез реституция с решение № 1* от 7.02.1995 г. на ПК-гр. Белослав.
Ответниците по касационната жалба А. И. К. и М. В. К. оспорват наличието на предпоставки по чл.280 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Решаващите мотиви на окръжния съд /основани на едно от експертните заключения/ са, че липсва идентичност между притежавания от наследодателя на ищците имот и имотът, възстановен по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторите се позовават на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – наличие на противоречиво решаван съществен материалноправен въпрос, като при постановяване на решението си въззивният съд не се е съобразил с представеното като доказателство влязло в сила решение по гр.д. № 1038/2003 г. на ВОС, потвърдено с решение по гр.д. № 2749/2004 г. на ВКС, в което е посочено, че възстановения имот е идентичен с имота, внесен в ТКЗС. За да е налице посоченото основание е необходимо даден правен въпрос /материален или процесуален/ да се решава противоречиво от съдилищата, въпреки идентичността на релевантните факти. В случая касаторите не са формулирали правен въпрос, съществен с оглед изхода на делото, както и за други спорове, основани на идентични факти. Противоречието на което се позовават, касае изводите на съда по двете дела, водени между различни страни, по отношение идентичността на притежавания преди включването в ТКЗС и възстановения в стари реални граници имот. Посочените изводи са основани на представените в двете производства доказателства и при липса на твърдения за нееднакво прилагане на правилата на доказателствения процес, не може да се приеме, че е налице противоречиво разрешаван правен въпрос.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 489 от 10.05.2008 г. постановено по гр.д. № 495 по описа за 2006 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top