О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 46
София, 27.01.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4774 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпили са касационни жалби на ищците Е. Т. Р., Ц. Н. Р., П. Б. В. и И. А. К., чрез пълномощника им адвокат А на ответниците Ж. Л. Б., Х. П. Б. и Д. Х. Б., чрез пълномощника им адвокат Д, против решение № 318 от 7.07.2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 29.12.2006 г. по гр.д. № 6057/2005 г. на Софийски районен съд, ГК, 46 състав за уважаване на исковете по чл.26, ал.2, предл.второ от ЗЗД, искането по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ и в частта за разноските до размер на 1622.40 лв. и е постановено друго за отхвърляне на посочените искови претенции и същото решение е оставено в сила относно уважаване на иска за признаване за установено по отношение на Я. В. И. , А. В. И. , Ж. Л. Б., Х. П. Б., Д. Х. Б. и „Т” ООД, гр. С., че Е. Т. Р., Ц. Н. Р., П. Б. В. и И. А. К. са собственици на магазин № 2 на партерния етаж в сградата в гр. С., бул.”Тотлебен” № 33 с площ от 29.56 кв.м. при посочени съседи.
Касаторите-ищци оспорват наличието на предпоставките по чл.280 от ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на ответниците.
Ответниците не са изразили становище относно допустимостта на касационно обжалване по жалбата на ищците.
Съдът е приел за установени следните релевантни факти: ищците са били съсобственици на дворното място и с договор от 7.03.1996 г. са учредили на „Т” ООД право на строеж за сграда с определени обекти, включително и процесния магазин № 2* договор от 4.12.1996 г. „Т” ООД е прехвърлило този обект, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при изграждането му в груб строеж на Я. И. В. Със същия имот са осъществени прехвърлителни сделки от 6.02.1997 г. между Я, от 7.03.2001 г. между А съпрузите Ж. и Х. Б. и от 23.12.2003 г. между Ж и Д. Х. Б..чредителите на суперфицията са развалили договорът от 4.12.1996 г., за което са постановени три влезли в сила съдебни решения, вписани в шестмесечен срок в периода 27.11.2001 г. – 3.09.2002 г. Сградата, в която е процесния имот е завършена в груб строеж на 8.09.2004 г. Въззивният съд е приел, че договорите за прехвърляне на процесния магазин имат за предмет бъдеща вещ, а следователно неоснователни са исковете за прогласяване нищожността им поради липса на предмет. Вещно-транслативния ефект на тези договори обаче е обусловен от възникването на вещта – завършването в груб строеж на сградата, но към този момент като собственици на дворното място и по приращение на сградата, включително и на процесния магазин, се легитимират ищците. Именно поради отложения вещно-транслативен ефект на договорите е счетено за неотносимо обстоятелството, че част от договорите са вписани преди исковите молби и съдебните решения за разваляне на договора за суперфиция.
Касаторите-ищци считат, че извода на въззивния съд относно предмета на процесните четири договора противоречи на практиката на ВС и ВКС, както и че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. В решенията на ВС, на които се позовават обаче липсва тълкувателно разрешение на основания, наведен в жалбата им правен въпрос, а именно относно тълкуване волята на договарящите във връзка с предмета на договора, а съответно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Налице са предпоставките обаче на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като по представените съдебни решения по спорове относно действителността на други прехвърлителни договори, сключени от „Т” ООД за обекти в процесната сграда през 1997 г. е прието тълкуване на волята на страните, различно от това в атакуваното решение, а именно, че е договаряно за самостоятелен обект, но към този момент сградата не е била завършена в груб строеж, поради което такъв обект не е съществувал, съответно следва да се допусне касационно обжалване по жалбата на ищците.
Доколкото спорът за действителността на посочените договори с оглед наличието или липсата на предмет има преюдициално значение за изхода на спора по установителния иск за собственост на имота и с оглед поставения от ответниците въпрос за противопоставимостта на развалянето на договора за суперфиция, извършено след вписване на прехвърлителните договори, следва да се допусне до разглеждане и касационната жалба на ответниците.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 318 от 7.07.2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд по касационните жалби на ищците Е. Т. Р., Ц. Н. Р., П. Б. В. и И. А. К., чрез пълномощника им адвокат А на ответниците Ж. Л. Б., Х. П. Б. и Д. Х. Б..
В едноседмичен срок от съобщението Е. Т. Р., Ц. Н. Р., П. Б. В. и И. А. К. да представят доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 351.04 лв.
В едноседмичен срок от съобщението Ж. Л. Б., Х. П. Б. и Д. Х. Б. да представят доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на ВКС в размер на 87.76 лв.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на Второ отделение на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: