О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 01.04.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 127 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Ю. Е. и С. Ф. Е. , чрез пълномощника им адвокат И против решение № 272 от 6.10.2008 г., постановено по гр.д. № 334 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Х. , с което е оставено в сила решение № 751 от 18.12.2007 г., допълнено с решение № 76 от 18.04.2008 г. по гр.д. № 506/2007 г. на Районен съд Х. за уважаване на предявения от С. Р. И. и Г. А. И. против М. Ю. Е. и С. Ф. Е. ревандикационен иск по отношение на площ от 100 кв.м. в североизточната част на собствения им имот, съставляващ УПИ Х-67 с площ от 1000 кв.м. по плана на с. Г., очертани подробно на скицата на л.62 от делото, която е неразделна част от решението.
Ответниците по касационната жалба С. Р. И. и Г. А. И. не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
Решаващите мотиви на въззивният съд за уважаване на иска са, че ищците са придобили собствеността на урегулирания поземлен имот по силата на договор от 29.12.2002 г., сключен по реда и по време на действието на § 27 от ПЗР на ЗС, като са притежавали право на строеж върху същия имот от 1983 г. и процесните 100 кв.м. са част от този имот. Обсъдено е възражението на ответниците по спора за придобиване на собствеността по давност и същото е счетено за неоснователно, тъй като до 1996 г. не е можело да се придобива по давност вещ държавна или общинска собственост, като същевременно регулацията, по силата на която части от имоти пл. № 83 и 84 се придават към парцел **** е приложена със заплащането им /протокол от 7.10.1983 г./, а реално определени части от дворищно регулационни парцели не могат да се придобиват по давност при действието на ЗТСУ, а при действието на ЗУТ /в сила от 31.03.2001 г./ могат да се придобиват по давност само ако са спазени изискванията за минимални размери и лице, които в случая не са налице.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторите счита, че съдът се е произнесъл по съществен материално правен въпрос, като изложените твърдения са свързани с въпроса може ли да се приеме, че регулацията е приложена само въз основа на разписки за платени суми от 1983 г., след като владението се осъществява по имотните граници от преди регулацията и придаваемите части не са заети от 1966 г., като изводите на съда противоречат на практиката на Върховния касационен съд.
В случая не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като в решенията, копия от които са приложили касаторите, липсва разрешение на повдигнатия правен въпрос относно предпоставките да се приеме, че е приложена регулация – решение № 3* от 10.01.1997 г. по гр.д. № 4222/1995 г. на ВКС, ІV г.о. касае приложение на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ в хипотеза на незастроен парцел, бивша земеделсска земя, включена в регулация и предмет на действителни сделки за прехвърляне на собствеността на трети добросъвестни лица и в хипотеза на имоти, върху които е било учредено ограничено вещно право на строеж, чиято реализация не е била започнала до влизане в сила на реституционните закони /а в настоящия спор липсва позоваване на някоя от страните на осъществена реституция по ЗСПЗЗ/, а решение № 223 от 5.04.2006 г. по гр.д. № 14/2006 г. на ВКС, І г.о. касае спор за придобиване по давност на на права от съсобственост, възникнала по наследяване /а не са несамостоятелна част от регулиран имот при действието на ЗТСУ и ЗУТ/.
Вторият формулиран от касаторите въпрос – за статута на собствеността върху притежавания от тях имот: дали е наследство и давност или въз оснава на реституция на земеделски земи влезли в регулацията на селото – не е свързан с изводите на въззивния съд или с наведените в хода на делото твърдения на страните, поради което се явява неотносим при преценка предпоставките по чл.280 от ГПК.
В обобщение не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 272 от 6.10.2008 г., постановено по гр.д. № 334 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- Х.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: