О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
София, 27.07. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 602 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Е” АД, гр. С., чрез а. З, против решение № 534 от 26.08.2008 г., постановено по гр.д. № 512 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е отменено решение № 87 от 16.05.2006 г. по гр.д. № 463 от 2004 г. на Районен съд- С. и е постановено друго за отхвърляне на предявения от „Е” АД, гр. С. против „Р” АД, гр. С. иск за признаване за собственик въз основа на публична продан, извършена от А. за държавни вземания- Р. дирекция-София на надевжим имот: търговски обект – „Б” със застроена лощ от 64 кв.в. на един етаж, намиращ се в източната част на сградата – масивна едноетажна конструкция със застроена площ от 364 кв.м., построена върху парцел ****Х, кв.81 по плана на гр. С., при посочени съседи и за предаване владението на същия имот.
Ответникът по касационната жалба оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Окръжен съд Б. е приел, че след проведен публичен търг с явно наддаване на ищеца е възложено дворно място с площ от 3390 кв.м., застроено с масивна едноетажна конструкция, представляваща автогара със застроена площ от 364 кв.м. Сградата е била заснета по регулационния и кадастрален план, като по разписния лист част от нея от 300 кв.м. е записана като автогара, а източната част от 64 кв.м. е записана на РСВ. Въз основа на акт за частна държавна собственост № от 17.10.2000 г. и експертно заключение е направен извод, че тази източна част има характер на самостоятелен обект по смисъла на § 5, т.39 от ЗУТ /като липсата на идентификатор по ЗКИР не го прави принадлежност или съставна част на друга недвижима вещ/. Като самостоятелен обект процесният имот не е бил обект на процедурата по възлагане, касаеща само и единствено обект-автогара. Този обект не е бил продаден и съответно не намира приложение чл.199, ал.2 от ДПК /отм./, поради което ищцовото дружество не се легитимира като собственик на търговския обект-бюфет и ревандикационния иск е неоснователен.
В касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са наведени твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не са съобразени указанията в отменителното касационно решение за изясняване какво представлява процесната недвижима вещ о смисъла на чл.199, ал.2 от ДПК /отм./, кога и по какъв ред е реализирано правото на строеж, бил ли е включен имота в капитала на длъжника и произвел ли е действие фактическия състав на чл.17а от ЗППДОП /отм./ по отношение на ответното дружество и за неправилност на извода, че публичната продан няма транслативен ефект по отношение на търговския обект „бюфет”, като касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като Окръжен съд- Б. при едни и същи доказателства, е постановил две противоречили решения.
Основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, от значение за изхода на спора, се решава противоречиво от съдилищата, въпреки идентичността на релевантните факти. В случая касаторът не сочи какъвто и да било правен въпрос, а такъв не може да се изведе и от доводите му, доколкото същите изцяло са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК. Последните подлежат на обсъждане при постановяване на касационно решение по чл.290-293 от ГПК, но доводите за тях, необвързани от конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Същевременно липсват и противоречиви съдебни решения, тъй като съдебните актове, постановени в рамките на едно и също производство по реда на инстанционния контрол, са извън приложеното поле на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Неотносимо е позоваването на разрешението по решение № 744 от 4.12.2006 г. по т.д. № 365 от 2006 г. на ВКС, І т.о., с което в отговор на довод за недопустимост на въззивното решение е дадено тълкуване, че неспазването от въззивния съд на задължителните указания на ВКС по приложение на закона, прави решението му неправилно, а не недопустимо.
В обобщение не са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 534 от 26.08.2008 г., постановено по гр.д. № 512 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: