О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 890
София, 28.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 765 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Eленка П. Б. и А. Б. А., чрез пълномощника им а. Г насрещна касационна жалба от М. Б. Г. и В. И. Г., чрез пълномощника им а. И против решение № 1* от 12.12.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. в частта, с която е отменено решение № 1* от 11.06.2007 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Районен съд В. и са определени правата на страните в съсобствеността на допуснатия до делба имот.
Касаторите-ищци Е. П. Б. и А. Б. А. са навели доводи, че изводите на въззивния съд са в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за последиците от непревявяне на иск по чл.22, ал.3 от СК, като се поддържа, че след като Е. Б. не е упражнила правата си по чл.22, ал.3 от СК, то е налице валидна прехвърлителна сделка по извършеното от наследодателя и неин съпруг Б разпореждане, а съответно и двамата се явяват прехвърлители по алеаторния договор, а не както е приел съдът, че искът за разваляне на договора е уважен само спрямо Б. Б. ; както и за неправилно тълкуване на обема, който договора е развален. Спорът по първия поставен въпрос е преклудиран от силата на пресъдено нещо на решение № 35 от 15.02.2007 г. по гр.д. № 400 от 2005 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което изрично е прието, че прехвърлител по алеаторния договор за ? ид.ч. от имота е само Б. Б. , с която се е съобразил въззивния съд. Решение № 1* от 27.10.2008 г. по гр.д. № 3305/2007 г. на ВКС, І г.о. и решение № 35 от 23.03.1999 г. по гр.д. № 966/98 г. на ВКС, ІІ г.о. не дават разрешение, различно от възприетото по настоящото дело.
С решение № 35 от 15.02.2007 г. по гр.д. № 400 от 2005 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. е потвърдено въззивното решение, с което алеаторния договор за прехвърляне на ? ид.ч. от имота е развален за наследствените правата на предявилите иска наследници от 4/12 ид.ч. и е отменено въззивното решение, в частта, с която иска е бил уважен за още 1/12 ид.ч. от недвижимия имот. Въззивният съд е приел, че развалянето касае 4/12 от 1/2 ид.ч. или 2/12 ид.ч. от целия имот. Този извод на съда е направен в противоречие с трайната практика на ВКС по приложение на чл.224, ал.2 от ГПК, израз на която е решение № 653 от 25.11.2003 г. по гр.д. № 146/2003 г. на ВКС, І г.о., съгласно което решението, с което алеаторния договор е развален само за правата на предявилите иска наследници и по отношение на обема на тези права, решава този въпрос със сила на пресъдено нещо и същия не може да бъде пререшаван в делбения процес.
В обобщение налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а доколкото разглеждането на касационната жалба обуславя допустимостта на насрещната касационна жалба, то следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 12.12.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд- В.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите по касационната и по насрещната касационна жалба да представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на жалбите в размер на по 25.00 лв. за всяка жалба.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: