О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 12.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3451 по описа за 2008 г. на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. С. П. против решение № 289 от 18.04.2008 г., постановено по гр.д. № 238 по описа за 2008 г. на Окръжен съд П. , с което е оставено в сила решение от 25.01.2008 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на П. районен съд за отхвърляне на предявения от Д. С. П. против А. А. Г. и З. И. Г. иск по чл.108 от ЗС за приемане за установено, че ищецът е собственик на около 20 кв.м., представляващи част от УПИ * в кв.48 по плана на гр. П., по продължение от лицето до дъното на имота и за предаване владението върху имота.
Ответниците З. И. Г. и А. А. Г. считат, че не следва да се допуска касационно обжалване, като претендират направените разноски.
Касаторът счита, че мотивите на съдебното решение са вътрешно противоречиви, поради което не е ясно какво е приел за установено съдът, а съответно решението противоречи на указанията в т.12 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС.
Спорът по делото е бил дали оградата между урегулираните имоти на ищеца и на ответниците е поставена на имотната граница и съответно навлезли ли са ответниците в имота на ищеца. В мотивите към решението въззивният съд е отразил констатациите на изслушаните по делото вещи лица – в.л. Бурова, според която площите на двата УПИ по действащия план съответстват на площите на парцелите по предходния план и съществуващата на място ограда съвпада с регулационната граница по плана и съответства на издаденото разрешение за строеж от 1996 г. и протокол за строителна линия и на в.л. Морунова, според която няма навлизане от страна на ответниците в имота на ищеца и оградата е поставена на регулационната линия, като за неотносимо към предмета на делото е счетено заключението на второто вещо лице, че е налице изместване на имот пл. № 1* на югоизток или ответниците са навлезли в имота на ищеца с 5.50 кв.м., но е възприета тезата на вещото лице, че такова навлизане е допустимо с оглед конкретните характеристики и особености на двата имота. Въз основа на тези изводи на експертните заключения е направен извод, че не е доказано навлизане на ответниците в имота на ищеца, но дори и да е налице такова – то е в рамките на допустимото, поради което предявения иск е неоснователен.
В случая не е налице основание за допускане на касационно обжалване. От една страна формулираният от касаторите съществен правен въпрос – за необходимостта от логическа последователност на изводите на съда, отразени в мотивите и диспозитива на съдебното решение – е неотносим към решаващите мотиви, обусловили изхода на делото, а именно недоказване ответниците да са навлезли в имота на ищците, като е обосновано кое от експертните заключения приема съда и кое счита за неотносимо. Допълнително изложеното съображение, че евентуалното навлизане в имота на ищците е в рамките на допустимото, макар и правно невярно, доколкото закона не регламентира възможност за допустимо завземане на каквато и да било част от чужд имот, не е свързано с основните изводи на съда, че оградата между имотите е поставена по регулационната линия. В тази връзка постановеното решение не се явява в противоречие с разрешението в решение № 25 от 1.04.1980 г. по гр.д. № 19/80 г. на ОСГК, според което диспозитивът и мотивите на решението трябва да съвпадат с разрешението на спора по гражданското дело. Неотносимо се явява позоваването на т.12 от Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. на ВКС, тъй като същата касае конкретно тълкуване на процесуалния закон и е обявена за изгубила сила с т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. по гр. д. № 2/2004 г., ОСГК на ВКС. Останалите две решения, на които се позовават касаторите също са неотносими, доколкото не съдържат разрешения, свързани с релевантните към настоящия спор факти.
В обобщение не е налице хипотезата по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 289 от 18.04.2008 г., постановено по гр.д. № 238 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- П.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: