Определение №380 от 16.9.2009 по ч.пр. дело №324/324 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                        № 380
 
                     София, 16.09.2009 год.
 
 
                    В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди и девета година, в състав:
 
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
                                           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                 КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
 
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 324 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от П. кооперация „В”, гр. В. против разпореждане от 24.04.2009 г. по гр.д. № 1668/2008 г. на Окръжен съд В. за издаване на изпълнителен лист по постановеното по делото невлязло в сила въззивно решение.
Ответниците в частното касационно производство не изразяват становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид данните по делото, намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Молбата за издаване на изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение от 8.04.2009 г. е подадена на 22.04.2009 г. и подлежи на разглеждане по реда на действащия ГП. от 2007 г. Невлезлите в сила осъдителни въззивни решения подлежат на изпълнение съгласно чл.404, т.1 от ГПК. Производството по издаване на изпълнителен лист започва по писмена молба, която се разглежда от съдия от съответния съд /чл.405, ал.1 и ал.6 от ГПК/, който уважава или отхвърля молбата с разпореждане /чл.406 от ГПК/. В случая посочените изисквания са спазени. Писмената молба е подадена от надлежно упълномощения, включително и с права да се разпорежда с предмета на делото, процесуален представител на ищците, разгледана е от съдия от съда, като преценката по чл.406, ал.1 от ГП. и волята да се уважи молбата за издаване на изпълнителен лист е ясно обективира в постановеното разпореждане. В този смисъл неоснователни са доводите в частната жалба за липса на надлежно сезиране с искане за издаване на изпълнителен лист, както и за липса на валиден акт на съда, тъй като последния не съдържа реквизитите по чл.254 от ГПК. Посоченият законов текст регламентира съдържанието на постановените в закрито заседание съдебни определения, но не и на разпорежданията на съда, които се постановяват в случаите предвидени в процесуалния закон и за които липсва уредба за задължителното им съдържание. Останалите наведени доводи – относно обекта за изпълнение, относно правото на собственика на магазините да ползва земята и относно нищожността на изпълнителното основание /което в случая е съдебно решение/ – са неотносими към преценката, която съдът извършва в производството по чл.404 и сл. от ГП. , а съответно и към законосъобразността на разпореждането за издаване на изпълнителен лист.
В обобщение атакуваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 24.04.2009 г. по гр.д. № 1668/2008 г. на Окръжен съд- В. за издаване на изпълнителен лист по постановеното по делото невлязло в сила въззивно решение.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top