О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 976
София, 29.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 860 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. П. Г., чрез пълномощника му адвокат А против решение от 22.05.2009 г., постановено по гр.д. № 24 по описа за 2009 г. на Окръжен съд М. , с което е оставено в сила решение от 16.09.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г., допълнено с решение от 20.11.2008 г. на Районен съд М. в частта за уважаване на предявения от Ю. А. А., М. А. А. и Е. В. Л. против Й. П. Г. ревандикационен иск индивидуализирани по кадастралната карта поземлен имот и жилищна сграда и същото решение е отменено в частта, с която е отхвърлено искането по чл.431, ал.2 от ГПК и е постановено друго за отмяна на нотариален акт № 1* том ХІV, регистър 23180, дело № 2358/2006 г. на нотариус рег. № 113 с район на действие Районен съд М. в частта, с която Р. Д. А. и Д. В. А. даряват на Й. П. Г. сграда с предназначение: друг вид сграда за обитаване с посочен идентификатор по кадастралната карта със застроена площ 33 кв.м. на един етаж и поземлен имот с посочен идентификатор по кадастралната карта в гр. М., ул.”Г” № 37 с площ 414 кв.м.
Ответниците по касационната жалба Ю. А. А., М. А. А. и Е. В. Л. не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
Третите лица Р. Д. А. и Д. В. А. – помагачи на Й. П. Г. не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
Въззивният съд е установил, че дворното място с изградената в него къща е закупено през 1947 г. от Г. Е. К. , чиито наследници по закон са ищците и третите лица-помагачи. През 1975 г. същата е дарила на сина си А. А. първия етаж от двуетажна жилищна сграда и ? ид.ч. от дворното място, съставляващо парцел **** от кв.13, а през 1976 г. е продала на сина и снаха си В. А. и Р. А. втория етаж от двуетажната жилищна сграда и ? ид. от общите части на сградата. През 1995 г. Гълъбина К. и съпругът й Г. К. са продали на сина си В. А. дворно място от 168 кв.м., включено в имот пл. № 1* парцел ****, кв.168 заедно с построената в имота лятна кухня. През същата година Р. А. и В. А. са продали полумасивна лятна кухня и 168/378 ид.ч. от парцела, като нотариалния акт е поправен досежно обекта на сделката, който да се чете полумасивна жилищна сграда и 168 кв.м. от имот пл. № 1* парцел ****, кв.168. Владимир А. е починал през 1997 г. и е бил наследен от съпругата си Р. А. и дъщерите си Е. Л. и Д. А. , като през 2006 г. Р. А. и Д. А. са дарили на Й. П. Г. с нотариален акт № 1* том ХІV, регистър 23180, дело № 2358/2006 г. на нотариус рег. № 113 с район на действие Районен съд М. идеалните си части от жилището на втория етаж от двуетажната жилищна сграда, сграда с предназначение друг вид сграда за обитаване и от дворното място. След извършване на дарението Й. Г. е разрушил полумасивната жилищна сграда и на нейно място без строителни книжа и разрешение за строеж изградил двуетажна жилищна сграда на 33 кв.м. При горните факти по основния спорен въпрос за действителността на продажбата от 1995 г. на лятната кухня и 168 кв.м. от дворното място с оглед разпоредбата на чл.59 от ЗТСУ /отм./, съдът е направил извод, че същата е действителна, тъй като макар и неточно формулирана волята на страните е била за прехвърляне на 168/378 ид.ч. от парцела /видно от последващата сделка от същата година/, а сградата е построена в начало на 60-те години /видно от свидетелските показания/ и макар да не отговаря на изискванията на строителните правила и норми, е могла да бъде обект на прехвърлителни сделки. Следователно към момента на сключване на договора от 2006 г. дарителките не са притежавали права върху полумасивната сграда /лятна кухня/ и урегулирания поземлен имот, поради което като собственици се легитимират ищците.
Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
На първо място счита, че разглеждането на иска по отношение на него, без да е конституирана съпругата му, противоречи на практиката на ВКС, че по искове за собственост и други вещни права, съвместната собственост на съпрузи в СИО, налага съвместна процесуална легитимация, поради което съпрузите имат качеството на задължително необходими другари, израз на която са решения № 575 от 14.03.2005 г. по гр.д. № 91/2004 г. на ВКС, ІV г.о., № 201 от 14.05.1999 г. по гр.д. № 10/1999 г. на ВКС, 5-чл.състав и № 1* от 3.10.1995 г. по гр.д. № 1761/1994 г. на ІV г.о., а в случая ревандикационния иск касае построена със семейни средства по време на брака двуетажна жилищна сграда. По настоящото дело до приключване на устните състезания пред въззивния съд липсват данни за сключен от касатора брак, а съответно не е налице и противоречие със сочената практика на ВКС.
На второ място касаторът счита, че изводите във въззивното решение за действителност на покупко-продажбата от 1995 г. противоречи на практиката на ВКС по приложение на чл.59 от ЗТСУ /отм./. Решенията, на които се позовава – № 2* от 7.07.1983 г. по гр.д. № 1543/1983 г., І го.о и № 1* от 10.12.2008 г. по гр.д. № 3469/2007 г. на ВКС, ІV г.о. тълкува посоченото разпоредба с оглед невъзможността владението върху реална част да се приеме като основание за придобиването по давност на реална част от парцел **** е неотносима към настоящия случай, в който съдът е приел, че се прехвърля идеална част от парцела.
Налице е противоречие на изводите на въззивния съд с практиката на ВКС по въпроса относно тълкуването на договорните волеизвления, доколкото в решение № 1* от 16.01.2009 г. по гр.д. № 3955/2007 г. на ВКС, І г.о. е посочено, че нотариалният акт за поправка на нотариален акт съдържа удостоверителната констатация на нотариуса за извършени пред него изявления на страните по договора, насочени към отстраняване на грешки, допуснати при съставяне на акта, в който е материализирана сделката, докато в случая нотариалният акт за поправка е игнориран при тълкуването на волята на страните относно предмета на сделката.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали на отмяна по реда на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ подлежат всички нотариални актове или само констативните такива. Посочени са редица решения на ВКС, според които на отмяна на това основание подлежат само констативните нотариални актове, което е в противоречие с извода на въззивния съд, както и на тълкуването в решение № 118 от 26.02.2009 г. по гр.д. № 6230/2007 г., І г.о., че могат да бъдат отменяни нотариални актове, независимо от това дали са констативни или обективират сделка, щом засягат правата на трети лица.
В обобщение налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.05.2009 г., постановено по гр.д. № 24 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- М.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът Й. П. Г. да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: