Р Е Ш Е Н И Е
№ 326/2009
София, 04.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2318 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на П. Т. П., Т. П. Т. и Ц. П. П. и на Б. Е. К. против решение № 168 от 26.10.2007 г., постановено по гр.д. № 367 по описа за 2006 г. на Бургаският окръжен съд, Гражданска колегия, с което е оставено в сила решение № 1* от 5.12.2005 г. по гр.д. № 870 от 2005 г. на Бургаския районен съд за разваляне на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 53, том VІІ, н.д. 2242/1988 г. между П. Т. П. и М. М. П. от една страна и Ж. П. К. от друга страна, по отношение на 7/8 ид.ч. от описания в договора недвижим имот;
за отхвърляне на иска на П. Т. П., Т. П. Т. и Ц. П. П. за отмяна на нотариален акт № 53, том VІІ, н.д. 2242/1988 г;
за отхвърляне на исковете на П. Т. П., Т. П. Т. и Ц. П. П. против Ж. П. К., Б. Е. К. и М. Б. К., К. Д. Д., И. К. Щ. да бъдат обявени за недействителни спрямо ищците увреждащите ги като кредитори по договора за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 53, том VІІ, н.д. 2242/1988 г сделки, сключени със следните нотариални актове: № 1* том ХV, н.д. № 4926/10.06.1994 г. на нотариус Ст. Д. , № 1* том І, рег. № 1* н.д. № 130/20.02.2004 г. на нотариус А. Д. и № 77, том Х, рег. № 8* н.д. № 848/16.11.2004 г. на нотариус Кр. К. с район на действие БРС;
за признаване за установено по отношение на Ж. П. К. и Б. Е. К. , че П. Т. П., Т. П. Т. и Ц. П. П. са собственици на 7/8 ид.ч. от празно дворно място от 1000 кв.м., находящо се в м.с. Черно море, Б. област, ул.”Д” № 9, представляващо УПИ * /бивш парцел **** в кв.118 /бивш кв.38/;
за отхвърляне на иска да бъде прието за установено по отношение на М. Б. К., К. Д. Д., И. К. Щ. , че П. Т. П., Т. П. Т. и Ц. П. П. са собственици на 7/8 ид.ч. от гореописания недвижим имот;
за отхвърляне на иска за осъждане на И. К. Щ. да предаде на П. Т. П., Т. П. Т. и Ц. П. П. владението на празно дворно място от 1000 кв.м., находящо се в м.с. Черно море, Б. област, ул.”Д” № 9, представляващо УПИ * /бивш парцел **** в кв.118 /бивш кв.38/.
Ищците П. Т. П., Т. П. Т. и Ц. П. П. атакуват решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради непроследяване поредицата от прехвърлителни сделки, за необоснованост на извода, че отношенията между прехвърлителите и приобретателката по договора за издръжка и гледане са се влошили през 1995 г. и неправилност на изводите относно увреждащия характер на последващите прехвърлителни сделки и искат същото да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от Бургаския окръжен съд.
Ответникът Б. Е. К. атакува решението в частта, с която са уважени предявените искове с твърдения за допуснато съществено процесуално нарушение, довело лишаването им от възможността да представят допуснати доказателства и за необоснованост на изводите на съда за неизпълнение на договорните задължения на Ж. К. след 1995 г., поради което искат същото да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд.
Б. Е. К. , Ж. П. К. и И. К. Щ. оспорват касационната жалба на ищците. К. Д. Д. и М. Б. К. не са изразили становище по касационните жалби.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени допустимостта и разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт № 53/1988 г. П. П. и съпругата му М. П. са прехвърлили на дъщеря си Ж. К. , по време на брака й с Б. К. , недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Здравословното състояние и на двамата прехвърлители било тежко, като М. П. осем месеца преди смъртта си била на легло, т.е. и двамата прехвърлители са имали нужда от обещаните с договора издръжка и грижи, тъй като не са можели да се обслужват сами и да живеят нормално без помощта на друг човек. След месец декември 1995 г. ответниците Ж са престанали да изпълняват задълженията си по договора, като е счетено, че не е доказана забава на кредиторите, а съответно и искът за разваляне на сключения с нотариален акт № 53/1988 г. договор и установителния иск за собственост по отношение на Ж. и Б. К. са основателни за правата на ищците. Правата на ищците обаче не могат да се противопоставят на последващите приобретатели – М. К. , К. Д. и И. Щ. , предвид разпоредбата на чл.88, ал.2 от ЗЗД, тъй като правата на всички тези трети лица са били придобити преди вписването на исковата молба за разваляне на договора, съответно неоснователни са и евентуалните искове против И. Щ. за установяване правото на собственост на ищците и ревандикиране на имота. Счетено е, че исковете по чл.135, ал.3 от ЗЗД са неоснователни, тъй като длъжниците п о договора за издръжка и гледане Ж. и Б. К. са прехвърлили имота на дъщеря си М. през 1994 г., а по делото не са събрани доказателства за неизпълнение на задълженията им към този момент – неизпълнението е започнало на 17.12.1995 г., а съответно първоначалното прехвърляне на имота от длъжниците е било в период, когато договорът е бил изпълняван и когато не се установява увреждащо поведение от тяхна страна, с което да целят поставяне в невъзможност кредиторите при евентуално разваляне на договора да получат имота си. Що се отнася до останалите ответници спрямо тях не може да бъде приложена хипотезата на чл.135, ал.3 от ЗЗД, тъй като прехвърлителите по сделките с нотариални актове № 149/2004 г. и № 77/2004 г. нямат качеството длъжници по разваления договор за издръжка и гледане.
Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необосновани фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон, както и нарушаване правото на защита на Б. К. .
В нарушение на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в съвкупност с доводите на страните, поради което е достигнал до необоснован извод за наличие на неизпълнение на договорните задължения на Ж. К. след месец 12.1995 г. Твърдението на ищците е било за липса на изпълнение още от момента на сключване на договора, а твърдението на длъжниците – Ж. и Б. К. – че грижите и издръжката на П. П. и М. П. са осигурявани от ищеца Т. Т. , който е задължен по друг договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане, но независимо от това до смъртта на майката М. П. и те са полагали грижи за двамата родители, доколкото такива са били търсени, а след това ищецът Т изолирал П. П. от длъжниците по другия договор. Инцидентът от месец декември 1995 г., на който ищецът П се позовава в извънсъдебното съобщение до Ж. К. от 17.05.2004 г. и данни, за който се съдържат в част от свидетелските показания е следвало да бъде разгледан именно в контекста на поддържаната от страните теза. Въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като от една страна не е обсъдил в съвкупност събраните писмени и гласни доказателства, а от друга страна – не се е произнесъл по молбата на адвокат Р, процесуален представител на ответника Б, за отлагане на съдебното заседание от 26.09.2007 г., поради заболяването му /удостоверено с болничен лист/, с което го е лишил от възможност да доведе допуснатите му за това съдебно заседание свидетели, както и в нарушение на чл.154, ал.1, изр.второ от ГПК не е дал възможност на Б. К. да вземе становище по приетите в съдебното заседание на 26.09.2007 г. писмени доказателства.
Допуснатите процесуални нарушения при разглеждането на иска по чл.87, ал.3 от ЗЗД са основание за отмяна на постановеното по този иск решение. Доколкото изхода на спора за разваляне на договора за издръжка и гледане по нотариален акт № 53/21988 г. е преюдициален за изхода на останалите предявени искове, то въззивното решение следва да бъде отменено изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да прецени връзката на преюдициалност между предявените по делото искове – какво правно значение би имало евентуалното разваляне на договора за издръжка и гледане спрямо претендираните от ищците против последващите приобретатели права, както и спрямо предявения иск по чл.135 от ЗЗД по отношение на договора от 1994 г., съответно, ако този иск е основателен, то противопоставими ли са на ищците правата на последващите приобретатели, придобили собствеността от лица, които спрямо ищците не се легитимират като собственици.
В обобщение са налице релевираните основания за касиране на атакуваното решение и същото следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от Окръжен съд Б.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 168 от 26.10.2007 г., постановено по гр.д. № 367 по описа за 2006 г. на Бургаският окръжен съд, Гражданска колегия.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- Б.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: