О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София, 27.07. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 630 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. И. Д. , действащ като ЕТ „Д”, гр. В., чрез пълномощника му а. Г, против решение № 7 от 24.09.2009 г., постановено по гр.д. № 396 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Р. в частта, с която е оставено в сила решение № 181 от 21.07.2008 г. по гр.д. № 988/2005 г. на Районен съд Р. за извършване на съдебна делба чрез изнасяне имота на публична продан и е определена дължимата от него държавна такса върху стойността на дела му в размер на 4500 лв.
Ответниците по касационната жалба Х. С. Х. и И. Й. Х. оспорват допустимостта на касационното обжалване, тъй като жалбата е подадена преждевременно доколкото съгласно чл.351 от ГПК решението по извършване на делбата и по предявените искове, целящи ликвидиране на облигационните отношения между съсобствениците, подлежат на обжалване с обща жалба в срока на най-късното от тях.
С атакуваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта по извършване на делбата и е отменил същото в частта по сметките и в прекратителната част по част от претенциите по сметки и е върнал делото за ново разглеждане. Касационната жалба е постъпила в едномесечния срок за обжалване на въззивното решение и е процесуално допустима. Разпоредбата на чл.290 от ГПК-отм. /чл.351 от действащия ГПК/ намира приложение само в първоинстанционното производство, но не и спрямо постановените по реда на инстанционния контрол съдебни актове, поради което възражението за преждевременно образуване на касационното производство е неоснователно.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за извършване на делбата на допуснатия до делба обект /недвижим имот – бензиностанция със застроена площ 35 кв.м. и склад с полезна площ 30.80 кв.м./ чрез изнасяне на публична продан именно като бензиностанция, тъй като такъв имота е допуснат до делба и това е функционалното му предназначение.
Доводите в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са свързани с тезата на касатора, че делба следва да се извърши само на сградата и склада, като постройка, без машини, съоръжения и оборудване, тъй като последните са собственост на едноличния търговец. Поддържа се, че изводите на съда противоречат на практиката на ВКС, съгласно която делба на движими вещи е допустима само ако същите съществуват и е установено у кого от съделителите се намират и че вещите, придобити от едноличния т. и включени в търговското му предприятие в резултат на търговската у дейност не са общо съпружеско имущество и принадлежат само на едноличния т. , както и че липсва съдебна практика, тъй като с оглед спецификата на обществените отношения делба на бизнес имоти с предназначение търговски, офис и индустриални не се е извършвала.
Поставените правни въпроси са изцяло неотносими към изхода на спора. Релевантно за начина на извършване на делбата е само вида на имота като жилищен с оглед разпоредбите на чл.288, ал.2 и 3 от ГПК /отм./. Делбата на нежилищните имоти се извършва в зависимост от поделяемостта им по реда на чл.288, ал.1, чл.289 или 292 от ГПК /отм./ и изборът на приложимия в конкретния случай способ не зависи от тяхното предназначение. Същевременно в конкретния случай липсва извършване на делба на движими вещи, поради което не е налице противоречие и с цитираните от касатора решения на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. по гр.д. № 2/2001 г. на ВКС. Твърденията на касатора по същество се свеждат до довод, че в решението по допускане на делбата е налице неяснота дали в предмета й се включват и машините, съоръженията и оборудването, но същите са нетносими към преценка допустимостта на касационното обжалване с оглед релевантните към избора на способ за извършване на делбата обстоятелства и изложените в тази връзка съображения на въззивния съд.
В обобщение не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7 от 24.09.2009 г., постановено по гр.д. № 396 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Р. в частта, с която е оставено в сила решение № 181 от 21.07.2008 г. по гр.д. № 988/2005 г. на Районен съд- Р. за извършване на съдебна делба чрез изнасяне имота на публична продан и е определена дължимата от него държавна такса върху стойността на дела му в размер на 4500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: