О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1066
София, 25.11.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 977 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ф. Х. против решение № 69 от 7.05.2009 г., постановено по гр.д. № 594 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила решение № 2* от 5.03.2008 г. и решение за поправка на явна фактическа грешка от 22.05.2008 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Районен съд Б. за осъждане на Ф. Х. да предаде на К. С. Г. и М. А. С. владението на ревандикирания имот – УПИ * с площ от 1370 кв.м. и построената в него двуетажна жилищна сграда и да им заплати обезщетение за лишаване от ползването на имота в размер на 3000 лв. за периода 30.04.2004 г. – 25.07.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 26.07.2006 г. до окончателното й изплащане.
Ответниците по касационната жалба К. С. Г. и М. А. С. оспорват наличието на основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски.
По делото е установено, че ищците К. А. С. са придобили при условията на СИО чрез покупко-продажба от С. Д. Д. дворното място и построената в него двуетажна жилищна сграда с нотариален акт № 1* том І, рег. № 0* н.д. № 161/2004 г. Налице е влязло в сила решение от 21.11.2000 г., с което е отхвърлен предявения от Ф. Х. против С. Д. ревандикационен иск по отношение на имота, поради което съдът е приел, че спорът за собствеността е разрешен със сила на пресъдено нещо /като направеното оспорване относно идентичността на сградата с оглед наличието на тавански етаж е неоснователно/. По отношение на процесния имот са вписани възбрани от 3.10.2000 г. и от 29.05.2001 г., а по обезпечителна заповед от 24.07.2002 г. е допуснато обезпечение на предявения от Ф. Х. против С. Д. и А. Д. иск за парична сума, като е упоменато, че същия е назначен за пазач на процесния имот. Съдът е изложил съображения, че пазачът на имота може да го брани от посегателство на трети лица, но няма субективни права върху него и в този смисъл не може да събира плодовете на имота, да го ползва лично и да противопоставя правата си на пазач на правата на действителния собственик.
Касаторът се позовава на предпоставките по чл.288, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, като наведените доводи са свързани със следните въпроси:
относно непротивопоставимостта спрямо кредитора на разпореждане с имот, извършено след вписване на възбраните;
необходимост от тълкуване на закона относно правата, които има пазача на недвижим имот при предявен ревандикационен иск за същия и дали назначаването за „пазач” съставлява правно основание, даващо право да се упражнява фактическа власт върху имота и
относно възможността тавански етаж, отговарящ на изискванията за жилище, поради пространствената си и функционална обособеност и предназначението си да задоволява жилищни нужди и като съставна част от жилищна сграда, да бъде самостоятелен обект на права, вкл. на собственост.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос. Безспорно извършено разпореждане с недвижим имот след вписване на възбрана, е непротивопоставимо на обезпечения чрез възбрана кредитор, в който смисъл е цитираната от касатора правна теория /проф. Витали Т. – Гражданско право на НРБ, О. част, Дял ІІ и проф. д-р Ж, Българско гражданско процесуално право/, но правата му зависят от вида на обезпечения иск – възможност да се легитимира като собственик по уважен конститутивен иск или да насочи принудително изпълнение върху имота за реализиране на признатото със съдебното решение вземане. В първия случай би било приложимо направеното от касатора тълкуване, но във втория случай, какъвто е и настоящия, налагането на възбрана не рефлектира върху вещно-правния ефект на извършена с възбранения имот разпоредителна сделка, а само дава възможност на обезпечения кредитор да насочи изпълнение върху този имот за реализиране на вземането си. В този смисъл не е необходимо тълкуване на разпоредбите на чл.345 – 347 от ГПК /отм./, нито е налице противоречие на атакуваното решение с цитираната практика на ВКС /ВС/, на ОС- Я. и ВТАС.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по втория поставен въпрос. Правната фигура „пазач” е регламентирана в нормите на чл.363-366 ГПК /отм./, а разпоредбата на чл.375, ал.2 от ГПК /отм./ дава възможност управлението на недвижим имот да се предостави на трето лице, ако длъжника не го стопанисва добре или пречи на трети лица да го преглеждат. Касае се до разпоредби, които регламентират отношенията във връзка със запазването на движима или недвижима вещ в процеса на насочено спрямо нея принудително изпълнение. В настоящия случай липсва изпълнително производство спрямо процесния имот, а съответно качеството на касатора като пазач на този имот се явява ирелевантно извън рамките на принудителното изпълнение и е неотносимо при разглеждане на настоящия спор за собственост. В този смисъл неотносима е посочената практика на ОС-Велико Т. и ВтАС, която разгледа приложението на чл.375, ал.2 ГПК /отм./ по повод обжалване действия на съдебен изпълнител.
Третият поставен въпрос е извън предмета на настоящия спор, тъй като след като касаторът не навежда доводи, че таванския етаж е негова собственост въпреки, че праводателката на ищците е била собственик на дворното място, то за изхода на делото по ревандикационния иск е без значение дали сградата е двуетажна или триетажна и дали таванския етаж е самостоятелен обект на вещни права, тъй като с ревандикацията на дворното място се ревандикират и всички постройки и подобрения, независимо дали могат да бъдат самостоятелен обект на вещни права, щом ответника не може да противопостави свои самостоятелни права върху някой от обектите. В този смисъл неоснователно е позоваването, че в противоречие с цитираната съдебна практика на страница 6, абзац 2 от касационната жалба, съдът е взел предвид данни, невключени състезателно в делото и се е произнесъл по непредявена претенция и по липсващ предмет на делото.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 от ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Ответниците по касационната жалба не са представили доказателства за направени разноски във връзка с подадения отговор, поради което такива не им се дължат от касатора.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69 от 7.05.2009 г., постановено по гр.д. № 594 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: