Решение №627 от по гр. дело №395/395 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                        №627
 
                     София, 22.07.  2009 год.
 
 
                    В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и девета година, в състав:
 
                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
                                           ЧЛЕНОВЕ:  ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
 
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 395 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. М. К., чрез пълномощника му адвокат И, против решение от 22.10.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав, с което е оставено в сила решение № 193 от 8.12.2006 г.по гр.д. № 1* от 2005 г. на Софийски районен съд, 42 състав за отхвърляне на предявените от А. М. К. против В. П. П. искове по чл.109 от ЗС за премахване на незаконно преустройство от покрив на магазини в използваема тераса в сградата на ул.”М” № 1* и за възстановяване хидроизолацията на покривите на търговските обекти и по чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата 3560 лв., представляваща обезщетение за виновно причинени вреди от системни наводнения до 2.12.2005 г.
Ответницата по касационната жалба В. П. П. оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Съдът е сезиран с иск по чл.109 от ЗС, основан на твърдението, че ответницата преустроила покрива над магазините на ищеца в използваема тераса, при което разрушила покривната изолация, в резултат на което магазинните помещения постоянно се наводняват и с иск по чл.45 от ЗЗД за възстановяване на изразходваните от ищеца суми за отстраняване на причинените от наводненията щети. Софийски градски съд е приел за установено, че ответницата ползва част от покривното пространство, която е превърната в тераса, прилежаща на собствения й апартамент, но е счел, че не е доказано нейно противоправно поведение, което да е довело до пречки и смущения в упражняването на собственическите правомощия на ищеца върху магазините – не е доказано наличието на незаконно строителство /няма приключила процедура по чл.224 или чл.225 от ЗУТ и ползването е въз основа решение на общото събрание на етажната собственост/, нито пък поливането на разположените на терасата цветя да причинява наводняванията.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът счита, че е налице противоречие на изводите на съда за липса на противоправно поведение на ответницата с трайната съдебна практика, според която общите по естеството си части не могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки и не могат да променят предназначението си, израз на която е решение от 4.07.2006 г. по гр.д. № 745 от 2005 г. на ВКС, ІV-Б г.о., съдържащо тълкуване на чл.38 от ЗС и възможността да се промени предназначението само на общи по предназначението си части. Поставения въпрос дали промяната на обща по естеството си част съставлява неоснователно въздействие което пречи на собственика на вещта е свързан с решаващите изводи на съда, че не е доказано поведение на ответницата, което да е довело до пречки и смущения в упражняването на собственическите правомощия на ищеца, които в това отношение противоречат на разрешението по цитираното решение.
В обобщение налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.10.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав.
В едноседмичен срок от съобщението А. М. К. да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд на Република България в размер на 71.20 лв. за иска по чл.45 от ЗЗД, както и удостоверение за данъчна оценка на магазините му, с оглед определяне на дължимата държавна такса по иска по чл.109 от ЗС.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при постъпване на доказателства за внесена държавна такса или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top