О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 933
София, 19.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 793 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. С. А. и С. Б. А., чрез пълномощника им адвокат Д, против решение № 656 от 15.04.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2008 г. на Окръжен съд П. , с което е отменено решение № 62 от 27.05.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на Районен съд П. и е постановено друго за осъждане на Б. С. А. и С. Б. А. да отстъпят собствеността и предадат владението на Б. Б. М. върху две малки помещения, обособени понастоящем като едно с обща площ от около 18 кв.м., намиращо се под стълбището на първия етаж от жилищна сграда в гр. П., ул.”Т” № 47 в УПИ Х-605, кв.12, по букви ЕЖБАЕ, колорирани в жълт цвят на скица № 2 от заключението на вещото лице Б. К. Х. от 9.05.2008 г.
Ответникът по касационната жалба Б. Б. М. оспорва наличието на основание по чл.280, ал.1 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от Б. Б. М. против Б. С. А. и С. Б. А. ревандикационен иск по отношение две помещения под стълбището на първия етаж, принадлежащи към собствения му първи етаж, които ответниците обособили като едно помещение от около 18 кв.в. и които ползват. Ответниците са оспорили иска с довод, че описаните в исковата молба помещения под стълбищното пространство не съществуват и не се ползват от тях. Въззивният съд е приел, че процесните две помещения са били складови помещения – килери и не съставляват самостоятелен обект на вещни права /чл.37 от ЗС/ и съгласно чл.98 от ЗС следват съдбата на главната вещ – етажа от жилищната сграда на ищеца, към който са придадени по нотариалния акт, обективиращ придобивното му основание, а съответно не могат да се придобиват по давност от ответниците, въпреки многогодишното им владение. Понастоящем от помещенията е изградено едно помещение, първоначално ползвано като шивашко ателие, а после преустроено в кухня, което е без градоустройствен статут, без строителни книжа и учредено право на строеж и не може да бъде узаконено, поради което ответниците го ползват без правно основание.
Касаторите считат, че съдът се е произнесъл по неясна и неточна искова молба, тъй като претендираните помещения не са конкретизирани по граници, местонахождение, разположение и обем, по който въпрос е налице противоречива съдебна практика, както и че не са приложени точно нормите на чл.37, чл.38 и чл.92 от ЗС, което противоречи на практиката на ВКС.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е приложимо когато даден правен въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, въпреки идентичността на релевантните по различните дела факти. Решение от 10.04.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Окръжен съд П. е постановено по установителен иск за собственост на поземлен имот от 1.4 дка, съставляващ 1/44 ид.ч. от заснетия имот № 0* с площ от 61.875 дка и не съдържа разрешение относно индивидуализацията на складови помещения, принадлежащи към самостоятелен обект на собственост, а решението на първоинстанционният съд не удостоверява противоречива съдебна практика, доколкото съдебните актове по един и същи спор в рамките на инстанционния контрол са извън приложеното поле на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. От една страна касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос по приложение на нормите на чл.37, чл.38 и чл.92 от ЗС, а такъв не може да бъде изведен и от твърденията в касационната жалба. От друга страна решение № 546 от 22.05.1991 г. по гр.д. № 332/91 г., I г.о. /а не както погрешно е посочено № 545 на ІV г.о./ третира придобиване на собственост по приращение на сграда, която е самостоятелен обект на вещни права, а не на несамостоятелни складови помещения; решение № 394 от 22.02.2005 г. на ВКС по гр. д. № 2760/2003 г., IV г. о. е постановено по иск за собственост на основание давност, но отново на самостятелен обект на вещни права /самостоятелно жилище/, а решение № 1* от 4. Х.1995 г. по гр. д. № 1928/94 г., IV г.о. /а не както погрешно е посочено № 1780/ също касае самостоятелен обект на вещни права /магазинно помещение/.
Останалите наведени доводи – несъобразяване с фактическите констатации на вещото лице за застроената площ на спорното помещение и липса на доказателствата за идентичност на съществуващото помещение и складовите помещения, придобити от ищеца, липсата на мотиви защо се кредитират само една група свидетели и непроизнасяне по предявените с исковата молба претенции – са свързани с наличието на касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК, които обаче са неотносими при преценка допустимостта на касационното обжалване с оглед критериите по чл.280 от ГПК.
В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 656 от 15.04.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2008 г. на Окръжен съд- П.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: