О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 947
София, 21.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 831 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Б. М., чрез пълномощника му адвокат Б против решение № 382 от 27.03.2009 г., поправено с решение № 685 от 22.05.2009 г., постановени по гр.д. № 2* по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. , с което е оставено в сила решение от 30.07.2008 г. по гр.д. № 8* от 2007 г. на Районен съд В. за отхвърляне на предявения от Т. Б. М. против М. Н. К. , З. Т. Ж. и Т. С. Ж. ревандикационен иск по отношение модулен магазин № 1* търговски обект в ТК „С” със застроена площ от 7.50 кв.м., поставен в УПИ № ІХ-за търговия, услуги, обществено осигуряване по плана на ж.к.”М”, 2-ри микрорайон, основан на твърдения за придобиване на собствеността на ? ид.ч. по договор за покупко-продажба на модулен магазин от 22.07.1996 г. и на ? ид.ч. по договор за покупко-продажба от 4.07.1997 г., както и предявените от Т. Б. М. против З. Т. Ж. и Т. С. Ж. иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на вещта в размер на 3165 лв. за периода 22.10.2004 г. – 15.10.2007 г. и чл.86 от ЗЗД за заплащане обезщетение за забава върху горната сума в размер на 660 лв. за периода 22.10.2004 г. – 15.10.2007 г.
Ответниците по касационната жалба М. Н. К. , З. Т. Ж. и Т. С. Ж. са оспорили същата по същество, но не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
В исковата си молба касаторът е твърдял, че процесният търговски обект е движима вещ, придобита извън условията на съпружеска имуществена общност /за осъществяване на търговската му дейност като едноличен търговец/, като М. К. е продала вещта на З. Ж. по време на брака й с Т. Ж. , въз основа на пълномощно, но извън представителната си власт, тъй като са й делегирани права на обикновено управление. Варненския окръжен съд, въз основа на експертно заключение, е приел, че процесният модулен магазин е изграден на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./, като на основание чл.17, ал.2 от ЗУТ е придобил постоянен градоустройствен статут и още от момента на поставянето си е трайно прикрепен към земята и не представлява преместваем обект. Посочените факти са обосновали извода, че се касае до недвижим имот /обстоятелството, че първоначално е имал временен характер не изключва тази му характеристика по арг. от ал.5 на чл.120 от ППЗТСУ-отм./, който е имал такъв характер и към момента на сключване на писмените договори от 22.07.1996 г. и 4.07.1997 г., а съответно последните не могат да транслират права, поради неспазване на изискуемата от чл.18 от ЗЗД форма.
Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, като счита, че изводите на съда по въпроса към кой вид вещи следва да се причисли процесният временен търговски обект по отменения чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, съотнесен към сега действащите норми на ЗУТ, ЗОС и ЗС противоречат на трайната практика на ВКС, разрешава се противоречиво от съдилищата, а и практиката на ВКС по този въпрос е оскъдна и съответно решението ще има значение за точното прилагане на закона и за избягване на бъдеща порочна съдебна практика.
Посочената в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК практика на ВКС е неотносима към спора: решение № 1* от 15.10.2008 г. по гр.д. № 4117/2007 г. на ВКС, ІV г.о. дава тълкуване, че разпоредбата на § 17 от ПР на ЗУТ има за цел да уреди отношенията, възникнали между общината и лицата, изградили временните строежи, като това са адресатите на норма, която предвижда реализиране на възможността за придобиване на суперфициарна собственост върху постройката и свързаното с нея ползване на земята, съответно оставането на строежа след подлежащите на премахване по сивата на § 17, ал.1, но посоченото тълкуване е дадено при наличие на влязло в сила съдебно решение относно собствеността на движима вещ-павилион; решение № 660 от 22.10.2004 г. по гр.д. № 341/2004 г. на ВКС, І г.о. касае недопустимост на делба на ламаринена барака, поставена в общинско място по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, за която не е установена идентичност със закупената през 1993 г. /т.е. разрешението е дадено въз основа на факти неотносими към настоящите/; решение № 2* от 26.10.2005 г. по гр.д. № 1174/2005 г. на ВКС, ІV г.о. е във връзка с иск за връщане по чл.233, ал.1 ЗЗД на терен, върху който наемателят е изградил обект по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, а решение № 2* от 14.10.2005 г. по гр.д. № 1397/2004 г. на ВКС, ІV г.о. касае спор за обезщетение за премахване по заповед на ДНСК на незаконен строеж, като изграден на площ по-голяма от разрешената по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ и след изтичане на договора за наем на общинския терен. Останалите посочени решение са постановени по административни спорове и са неотносими при преценка предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото въпросът има ли значение начина на закрепване на временен обект по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ към земята за статута на обекта като движима или недвижима вещ с оглед регламентацията по § 17 от ЗР на ЗУТ и съответно приложението на формата по чл.18 от ЗЗД за прехвърляне правото на собственост не е пряко уреден в закона и налага тълкуване на действалите през различен период от време правни актове, уреждащи възникването на временни обекти по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ и условията за тяхното съществуване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 382 от 27.03.2009 г., поправено с решение № 685 от 22.05.2009 г., постановени по гр.д. № 2* по описа за 2008 г. на Окръжен съд- В.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 35.81 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: