Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
София, 11.02.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря Наташа Петкова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 956 по описа за 2008 г. на Пето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал.3 от ПЗР на ГРК във връзка с чл.218а, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на В. Ц. А. против решение от 21.11.2007 г., постановено по гр.д. № 327 по описа за 2007 г. на Окръжен съд-Монтана, гражданска колегия, с което е обезсилено решение от 15.06.2007 г. по гр.д. № 61/2007 г. на Районен съд-Монтана и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ.
В жалбата са изложени твърдения за необоснованост на извода на съда, че процесните имоти са били заявени по административен ред, довело до неправилност на извода за недопустимост на иска, поради което се иска отмяна на атакуваното решение.
Ответникът по касационната жалба О. служба земеделие-гр. Монтана и конституираните на основание чл.15, ал.2 от ЗВСГЗГФ Регионална дирекция по горите-гр. Берковица и Д. горско стопанство-Монтана не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени допустимостта и разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл.218а и сл. ГПК /отм./, намира следното:
Съдът е сезиран с предявен от В. Ц. А. иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ за признаване за установено правото на наследници на Ц. А. В. , поч.1987 г. за възстановяване на собствеността по отношение на гора /шумак/ от 52 дка в „Генова падина” и гора /шумак/ от 28 дка в м.”Петковски камък”, землището на с. Г.. Въззивният съд е приел, че видно от служебна бележка № 6* от 12.01.2007 г. на О. служба земеделие процесните имоти са заявени по преписка по заявление вх. № 18312/28.10.1999 г., поради което искът е процесуално недопустим. Този извод на съда е необоснован, тъй като в посочената служебна бележка на лист 3 от първоинстанционното производство изрично е отбелязано, че имотите от 52 дка в м.”Генова падина” и от 28 дка в м.”Петковски камък” не са заявени от наследниците на Ц. А. В. Други доказателства за наличие на инициирана в срок административна процедура за възстановяване на собствеността не са ангажирани, поради което незаконосъобразен се явява извода на въззивния съд за процесуална недопустимост на иска.
Изложеното налага отмяна на атакуваното решение за обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и прекратяване на производството и връщане на делото на Окръжен съд-Монтана за разглеждане на иска по същество.
По изложените съображения и на основание чл.218ж от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 21.11.2007 г., постановено по гр.д. № 327 по описа за 2007 г. на Окръжен съд-Монтана, гражданска колегия.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Монтана.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: