О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
София, 22.07. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 447 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. В. М. и С. М. М. К. , чрез процесуалния им представител адвокат Н, против решение № V* от 12.08.2008 г., постановено по гр.д. № 622 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила решение № Х* от 16.05.2008 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Районен съд Б. в атакуваната му част за отхвърляне на предявения от М. В. М. против Д. В. М. иск за съдебна делба на три земеделски имота /пасище и ниви/ в землището на с. Ч..
Ответникът по касационната жалба Д. В. М. оспорва наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК, като претендира направените разноски.
М. В. М. е сезирал съда по реда на чл.278, ал.1 от ГПК /отм/ с иск за делба против Д. В. М. на три земеделски имота в землището на с. Ч., основан на твърдението, че имотите са били на наследодателката С, като договора по нотариален акт № 1* том ІV, рег. 9519, дело № 699/2001 г., с който имотите са продадени на Д. М. , е нищожен поради накърняване на добрите нрави с оглед нарушаване принципа на еквивалентност на престациите, тъй като имотите са продадени на цена 645.5 лв., а стойността им е несъразмерно по-голяма /62800 лв. според експертното заключение/. Окръжен съд Б. е изложил съображения, че начинът на определяне на насрещните престации при сключване на възмездния договор и ясно изразената и обективирана в нотариалния акт воля на продавача и купувача по основните елементи на договора е в рамките на договорната свобода по чл.9 от ЗЗД, още повече, че се касае до договор, сключен между роднини – майка и син – и е в рамките на общоприетото и установеното продажбата да се извърши по данъчна оценка, а не по пазарната такава.
Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, като счита, че изводите на съда по въпроса дали уговорена цена от около 100 пъти по-ниска от действителната е в рамките на договорната свобода или посочената нееквивалентност на престациите накърнява добрите нрави и води до нищожност на договора по чл.26, ал.1, предл.трето от ГПК, са направени в противоречие с цитираната съдебна практика.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, с постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд или с трайната и непротиворечива практика на касационната инстанция, съдържаща повтарящо се тълкувателно разрешение на даден материалноправен или процесуален въпрос, а по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/, свързан с решаващите мотиви на съда, се решава противоречиво от съдилищата, въпреки идентичността на релевантните факти. В случая посочените основания не са налице. Решенията, на които се позовава касаторът М. М. дават тълкуване на употребеното в закона понятие „добри нрави” /решение № 173 от 15.04.2004 г. по гр.д. № 788/2003 г. на ВКС и решение № 561 от 6.10.2004 г. по гр.д. № 1885/2003 г. на ВКС, ТК/, възможността да се разглежда като накърняваща добрите нрави и сделка, при която е накърнено изискването за еквивалентност на престациите /решение № 1* от 4.11.1999 г. по гр.д. № 753/99 г. на ВКС, V г.о. и решение № 150 от 16.01.2003 г. по т.д. № 289/2003 г. на БАС/ и начина на определяне на тази еквивалентност /решение № 385 от 8.03.2002 г. по гр.д. № 2373/2001 г. на ВКС, V г.о./, но в контекста на спорове между търговци, поради което са неотносими към извода на съда, че доколкото сделката е сключена между майка и син, то накърняването на еквивалентността на престациите не съставлява накърняване на добрите нрави. Неотносимо се явява и позоваването на решение № 96 от 1.02.2002 г. по гр.д. № 381/2001 г. на ВКС, ІV г.о., доколкото същото разглежда допустимостта на иск за обявяване нищожност на сделка за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, щом страната има правен интерес от това, тъй като по настоящото дело въззивният съд е разгледал спора по същество, от което следва, че е приел, е ищецът има правен интерес от позоваването на нищожността.
В обобщение не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Предмет на касационното обжалване е въззивното решение в частта, с която е разгледан предявения от М. М. против Д. М. иск за делба на трите земеделски имота. Съпругата на М. М. С. М. М. К. е конституирана в процеса по иска на Д. М. за делба на друг имот – УПИ * в кв.10 по плана на с. Ч. и построената в него сграда, но не е страна по иска в атакуваната част на съдебното решение, поради което подадената от нея касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде върната, а производството в тази част – прекратено.
Ответникът по касационната жалба Д. В. М. не е представил доказателства за направени разноски за настоящото производство, поради което такива не следва да му се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V* от 12.08.2008 г., постановено по гр.д. № 622 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила решение № Х* от 16.05.2008 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Районен съд Б. в атакуваната му част за отхвърляне на предявения от М. В. М. против Д. В. М. иск за съдебна делба на три земеделски имота /пасище и ниви/ в землището на с. Ч. по жалбата на М. В. М..
ВРЪЩА, като процесуално недопустима, касационната жалба на С. М. М. К. против решение № V* от 12.08.2008 г., постановено по гр.д. № 622 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила решение № Х* от 16.05.2008 г. по гр.д. № 1* от 2006 г. на Районен съд- Б. в атакуваната му част за отхвърляне на предявения от М. В. М. против Д. В. М. иск за съдебна делба на три земеделски имота /пасище и ниви/ в землището на с. Ч. и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.
Определението за връщане на касационната жалба на С. М. М. К. подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд на Република България, а в останалата си част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: