О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
София, 27.07. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 569 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Я. Х. , А. Е. Р. , М. Е. А. и В. Е. Р. против решение № 54 от 28.02.2008 г., постановено по гр.д. № 491 по описа за 2008 г. на Окръжен съд С. в частта, с която е отменено решение № 398 от 3.07.2007 г. по гр.д. № 45 от 2006 г. на Районен съд С. и е постановено друго за признаване за установено по отношение на А. С. Т. , В. Я. К. , Л. Я. Х., А. Е. Р. , М. Р. И. , М. Е. А. , Р. А. Х. , Р. А. Х. , С. Р. Х. и С. А. Х. , че наследодателят на А. К. Ю. К. С. Ю. , б.ж. на с. М., починал на 29.08.2005 г. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на нива от 3.000 дка в м.”К”, землището на с. М. при граници: Малин Я. С. /Мехмед С. /, К. К. К. /Кемал К. /, И. И. И. /Ибраим И. / и гора, сега имот № 2* по картата на землището на с. М..
Ответникът по касационната жалба А. К. Ю. /ищец по исковата молба/ оспорва наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК, а А. С. Т. , В. Я. К. , М. Р. И. , Р. А. Х. , Р. А. Х. , С. Р. Х. и С. А. Х. /ответници по исковата молба/ не изразяват становище по допустимостта на касационното обжалване.
Окръжен съд С. е приел, че в срока по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ К. Ю. е заявил за възстановяване собственосттка върху имоти в местността „К” – две ниви от по 3 дка, паша от 1 дка и две ливади от 1 и 0.6 дка, като с решение от 1992 г. са му признати за възстановяване една нива от 3 дка и паша от 1 дка, а другата нива и двете ливади не са признати. С решение от 10.11.1999 г. е възстановено правото на собственост в стари реални граници, но между 17 имоти няма възстановен в местността „К”. Процесният имот е възстановен в стари реални граници на наследниците на С. А. Х. Съдът е обсъдил писмените доказателства /емлячен регистър от 1929 г., 1935 г. и 1949 г. и опис-декларации за влизане в ТКЗС/, свидетелските показания и експертното заключение и е приел, че процесният имот е бил собственост на наследодателя на ищеца.
Касаторите се позовават на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като считат, че изводите на въззивния съд, че е доказано правото на собственост на наследодателя на ищеца към момента на образуване на ТКЗС противоречат на трайната практика на ВКС, че в исковото производство по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ ищецът следва да проведе главно и пълно доказване, че е придобита собствеността към релевантния минал момент, като посочените решение № 1338/19.11.2007 г. по гр.д. № 1370/2006 г. на ВКС, V г.о, решение № 528/2.08.2004 г. по гр.д. № 1246/2003 г., ТК, ІІ о., решение № 1752/7.10.2004 г. по гр.д. № 1340/2003 г. на ВКС, ІV г.о. са израз на тази практика. Обосновката на твърдяното противоречие е свързана с доводите, че по делото не е установено твърдяното в исковата молба дарение, нито наличие на давностно владение съгласно чл.34 от ЗД /отм./, тъй като свидетелите не установяват границите на имота, така както са по исковата молба, нито писмените доказателства установяват идентичност на местностите „К”, „К” и „Д”. Посочените твърдения по същество са свързани с касационното основание „необоснованост” по чл.281, т.3 от ГПК и могат да бъдат обсъдени при постановяване на решение по чл.290-293 от ГПК, но са неотносими в настоящото производство. Въззивният съд е приел, че по делото е установено придобиването на собствеността, а следователно същия се е съобразил с посочената от касаторите практика.
Касаторите считат и че изводите на съда за допустимост на иска са направени в противоречие с указанията по приложение на закона в ТР № 1 по гр.д. № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, според което правен интерес от иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е налице, ако е налице висящо или възможност за бъдещо административно производство. Въззивният съд не е изложил съображения дали процесния имот е сред заявените общо пет имота в местността „К” и налице ли е административна процедура по отношение на същия, поради което изводите за допустимост на предявения иск са направени в противоречие с указанията по посоченото тълкувателно решение.
В обобщение налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54 от 28.02.2008 г., постановено по гр.д. № 491 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- С. в атакуваната му част.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите Л. Я. Х. , А. Е. Р. , М. Е. А. и В. Е. Р. да представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: