О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
София, 11.11.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 438 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 във връзка с ал.1, т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Т. А. З. против определение № 2* от 14.07.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа за 2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 7* от 26.05.2009 г. на по гр.д. № 9888/2007 г. на Варненски районен съд за прекратяване производството по делото, поради недопустимост на иска.
Ответниците по частната касационна жалба И. И. П. и В. И. П. не са изразили становище по същата.
Атакуваното определение е постановено по искова молба на Т. А. З., в която са изложени твърдения, че с решение от 9.02.2001 г. на ПК- В. е признато правото на собственост на наследници на Х. С. Х. върху процесните имоти; за същите имоти ответниците имат нотариален акт от 1967 г. за собственост на недвижим имот, даден в замяна срещу имот, включен в ТКЗС и ДЗС, замяната е извършена при посочените нарушения на закона, ответниците са поискали и възстановили имота, който са дали при замяната и по отношение на тях не са налице изискванията за трансформиране в право на собственост. Тъй като поради трансформираното вече право на собственост в патримониума на ответниците за нея е невъзможно да реализира в пълен обем правата си по решението на ПК, ищцата е поискала да бъде призната за собственик на имотите по отношение на ответниците. С допълнителна молба след оставяне на производството по делото без движение, е уточнено, че ответниците владеят имотите, а ищцата няма издадена заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е изложил съображения, че ако ищцата основава правата си на решение по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, доколкото имотите попадат в територия по § 4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, то по отношение на нея реституционната процедура не е приключила, тъй като не е издадена заповед по § 4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, а съответно предявения положителен установителен иск /петитумът за който е ясно формулиран/ е недопустим поради липса на правен интерес. Изложени са съображения, че според изложените в исковата молба твърдения /които са противоречиви/ ответниците не са бивши ползватели по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно в този случай няма основание поземлената комисия да издаде решение по чл.14, ал.1, т.3, а решение за възстановяване на собствеността по чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ, което легитимира ищцата като собственик, но в този случай същата няма правен интерес от установителен иск, доколкото твърди, че ответниците ползват имотите и единствената допустима защита на правата й е ревандикационния иск.
Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, като наведените доводи са свързани с въпроса за квалификацията на иска като положителен установителен, при положение, че в обстоятелствената част се съдържа отричане правата на ответника. Изводите на въззивния съд, че след като петитумът на исковата молба е ясно формулиран, то следва, че е заявен положителен установителен иск за собственост, е направен в противоречие с разрешенията по определение № 158 от 31.03.2009 г. по ч.гр.д. № 1965/2008 г. на ВКС, определение № 291 от 2.07.2009 г. по ч.гр.д. № 210/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 1* от 13.11.2007 г. по гр.д. № 1361/2006 г. на ВКС, ІІ г.о., разглеждащи при какви условия е допустим осъдителен, положителен установителен или отрицателен установителен иск по отношение на имот, попадащ в приложното поле на ЗСПЗЗ, както и задължението на съда да остави исковата молба без движение при наличие на противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Посоченото противоречие обосновава допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.
Разгледана по същество частната жалба е основателна. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за признато на наследници на Х. С. Х. право на възстановяване на собствеността, с което е обоснован правния интерес от иска. Наведени са доводи за липса на права на ответниците, които се легитимират като собственици с нотариален акт от 1967 г. – поради нарушение на закона при извършване на замяната по ЗТПС /отм./, както и за отпадане на правата им, тъй като са възстановили предишния си имот. При твърдения, че ищцата не може да реализира в пълен обем правата си по решението на ПК, поради наличието на легитимиращия ответниците като собственици нотариален акт, петитумът на исковата молба да се признае, че ищцата е собственик на имота се явява в противоречие наведеното основание на иска за отричане правата на ответниците, явяващи се пречка за приключване на реституционната процедура. Посоченото противоречие е следвало да бъде отстранено по реда на чл.100 от ГПК, като на ищцата се даде възможност да уточни дали е приключило реституционното производство по ЗСПЗЗ или да приведе петитума на исковата молба в съотвествие с изложените фактически твърдения, доколкото преценката за допустимостта на иска може да бъде направена при съответстващи си петитум и основание, които индивидуализират спорното право.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2* от 14.07.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа за 2009 г. на Варненския окръжен съд по жалбата на Т. А. З..
ОТМЕНЯ определение № 2* от 14.07.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 1* по описа за 2009 г. на Варненския окръжен съд и потвърденото с него определение № 7* от 26.05.2009 г. по гр.д. № 9888/2007 г. на Варненски районен съд за прекратяване производството по делото.
Връща делото на Варненския районен съд за предприемане на следващите се процесуални действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: