О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 01.04.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 112 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. И. К., чрез пълномощника му адвокат Б против решение № 500 от 29.10.2008 г., постановено по гр.д. № 556 по описа за 2008 г. на Окръжен съд С. , с което е оставено в сила решение № 132 от 23.06.2008 г. по гр.д. № 220 от 2007 г. на Районен съд Ч. за отхвърляне на предявените от И. И. К. против Общинска служба земеделие-гр. Чепеларе, Д. горско стопанство Ч. и Р. дирекция по горите-гр. Смолян искове по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ за признаване правото на наследниците на К. А. К. , поч(. 13.05.1915 г. на възстановяване собствеността като идеална част от ревир „Ч”, землище гр. Ч., на описаните имоти.
Ответните страни Общинска служба земеделие-гр. Чепеларе, Д. горско стопанство Ч. и Р. дирекция по горите-гр. Смолян е са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
Касаторът счита, че съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос относно правото на възстановяване на собствеността на наследниците на собственик, който е бил починал към момента на одържавяване на имотите и относно възможността правото на собственост да бъде доказано с писмен документ по смисъла на чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ, дори и същия да е съставен към момент значително предхождащ одържавяването и да липсва деклариране на имотите през 1949 г., които въпроси се решават противоречиво от съдилищата.
Решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на исковете са, че наследодателят К е починал през 1915 г. и съответно към 1950 г., когато е извършено отнемането на горите спорните имоти, ако са останали в имуществото на наследниците, са били отнети именно от тях и за това на тяхно име е възникнало правото на възстановяване на собствеността, съгласно чл.2 от ЗВСГЗГФ, а и липсват данни след 1934 г., а именно към най-близкия до отнемането момент – 1949 г., когато става задължителното пререгистриране на непокритите земеделски имоти по силата на У. № 573 на П. на ВНС от 28.05.1949 г. – те са притежавани от наследниците му.
Изводите на съда в атакуваното решение противоречат на разрешенията, дадени във влезлите в сила съдебни решения, копия от които са приложени към жалбата – решение № 193 от 10.04.2008 г. по гр.д. № 141 от 2008 г., решение № 194 от 10.04.2008 г. по гр.д. № 126/2008 г. на Смолянски окръжен съд, решение от 11.03.2008 г. по гр.д. № 213/2007 г. на Районен съд- Ч. и решение № 491 от 24.09.2007 г. по гр.д. № 727/2007 г. на Районен съд С. – според, които обстоятелството, че собственика е починал преди одържавяването на имотите не е пречка за възстановяване на правото на собственост на неговите наследници, както и че следва да се зачете доказателственото значение на представен нотариален акт, дори и при липса на деклариране през 1949 г., тъй като чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ не поставя доказателствената сила на документите за собственост в зависимост от годината на издаването им.
В обобщение налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 500 от 29.10.2008 г., постановено по гр.д. № 556 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- С.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: