О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
София, 27.07. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 643 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. С. И. и К. С. Б., чрез пълномощника им адвокат Р, против решение № 786 от 2.02.2009 г., постановено по гр.д. № 508 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е отменено решение № 809 от 20.02.2008 г. по гр.д. № 2* от 2006 г. на Районен съд Б. за уважаване на предявения от М. С. И. и К. С. Б. против С. Б. М. установителен иск за собственост на 2/3 ид.ч. от недвижим имот в частта над 1/6 ид.ч., като е отменен нотариален акт № 1* том.ІV, дело 1729 от 1997 г. и е постановено друго за отхвърляне на иска за разликата между 1/6 ид.ч. до предявените 2/3 /4/6/ ид.ч. и е отменен нотариален акт № 1* том І, рег. № 9* дело № 120/1998 г. в частта, с която Р. Л. М. е призната за собственик по давностно владение над 1/6 ид.ч. от недвижимия имот.
Ответниците по С. Б. М. и З. Р. М. са оспорили касационната жалба без да изразят становище по допустимостта на касационното обжалване.
Окръжен съд Б. е приел, че собственици на процесния имот са били съпрузите Б. М. , починал на 17.07.1997 г. и З. Н. М. , починала на 26.09.1998 г., като ответника С е техен син, а ищците М техни внуци, наследници заедно с Р. М. на сина им С. Б. М. , починал на 17.09.1982 г. През 1998 г. Радка М. се снабдява с констативен нотариален акт№ 1* том І, рег. № 9* дело № 120/1998 г. за собственост по давност на 2/3 ид.ч. от имота. През 1997 г. Зойка М. и С. М. се снабдяват с констативен нотариален акт № 1* том.ІV, дело 1729 от 1997 г. за собственост по давност и наследство на 5/6 ид.ч. от имота, като на 7.11.1997 г. Зойка М. е продала на С. М. собствените си 4/6 ид.ч. Въз основа на гласните доказателства е прието, че къщата е пострена от наследодателя Б в периода 1958-59 г. През 1984 г. ответникът С. М. я напуснал и заживял на друго място, а в къщата останали родителите му, които живели в нея до смъртта си, както и семейството на брат му. При горните факти съдът е приел, че не е установено към 1998 г. да е изтекъл десетгодишен давностен срок по отношение на 2/3 ид.ч. от имота в полза на Р. М. , тъй като не е установено явно и необезпокоявано владение и демонстриране на владението за своене по отношение на собствениците Б. М. и З. М. , които са живяли в същия имот.
Касаторите се позовават на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като считат, че изводите на въззивния съд противоречат на трайната практика на ВКС, израз на която са цитираните от тях решения на тричленни състави на ВКС и решението е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, предвид изключително често срещани дела от този характер.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд или с трайната практика, обективираща разрешения по даден правен въпрос. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Поставения в касационната жалба правен въпрос трябва да е свързан с решаващите мотиви на съда, т.е. тези, които са обосновали изводите за съществуването или несъществуването на спорното право и се явяват съществени с оглед изхода на делото. В случая наведените в касационната жалба доводи са свързани с въпроса за демонстриране на владението за своене /в какъвто смисъл са твърденията, че не е отчетено, че ответника е напуснал имота преди 30 години, докато ищците са се родили и винаги са живели в същия, че е имало разправии между страните относно преминаване през общото салонче, което сочи, че Р. М. е заявявала собственически права върху обектите, които владее, а ответникът С. М. не е предприел действие за придобиване на владението върху частта, която не владее/. От една страна наведените доводи са неотносими към решаващите изводи на съда, че осъществяваното от Р. М. владение е следвало да се демонстрира спрямо собствениците Б. М. и З. М. /доколкото правата си ответника С е придобил по силата на наследство през 1997 г. и правна сделка през 1998 г./. От друга страна цитираната практика на касационния съд дава конкретни разрешения, свързани с прилагане на разпоредбите за владението и придобиване на собственост по давност, но в хипотези, при които липсва съвместно упражняване на фактическата власт от собствениците и от претендиращия качеството владелец, поради което изводите на въззивният съд не противоречат на дадените в тези решения разрешения.
По отношение въпроса по какъв начин следва да се демонстрира намерението за своене е налице трайна практика на ВКС, израз на която е и цитираното от касаторите решение № 238 от 11.04.2000 г. по гр.д. № 1* от 1999 г. на ВКС, І г.о., съгласно което намерението за своене може да бъде демонстрирано по различни начини, но следва да бъде обективирано чрез позитивно извършени в тази насока действия, а именно в този смисъл са и изводите на въззивния съд.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 786 от 2.02.2009 г., постановено по гр.д. № 508 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: