О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 02.04.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 90 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Д. Ш., чрез пълномощника му адвокат И, против определение № 87 от 30.10.2008 г., постановено по гр.д. № 4* по описа за 2008 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС по гр.д. № 895:06 г. от 4.07.2007 г.
Ответникът по частната жалба В. Д. Б. оспорва същата чрез пълномощника си адвокат К.
Върховният касационен съд като взе предвид данните по делото, намира, че частната жалба е неоснователна по следните съображения.
За да постанови атакуваното определение, съставът на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че молбата за отмяна е подадена след изтичане на посочения в чл.305 от ГПК срок, при отчитане началото му за всяко основание – новите писмени доказателства по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК под № 2-5 са съставени преди завеждане на делото и молителят е могъл да се снабди с тях още по време на разглеждането му, а доказателство № 6 не е за ново обстоятелство; молителят не може да се позовава на нарушаване на сътветните правила по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 от ГПК по отношение на друга страна, на която той не е наследник, а позоваването на нарушения, допуснати по отношение на самия молител е след срока, тъй като жалбоподател пред ОС и пред ВКС е имал знания за тези нарушения и е можел да ги релевира в касационната жалба; позоваването на основанието по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК е формално, тъй като не се твърди и по делото няма данни за безвестно отсъствие по чл.29 от ГПК, при което молителят да е бил представляван или да не е бил представляван в нарушение на съдопроизводствените правила.
Изводите за просрочие на молбата за отмяна са направени в съответствие с данните под делото и при правилно приложение на процесуалния закон. Съгласно чл.305, т.1 от ГПК срока за подаване молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 е тримесечен и започва да тече от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Когато документа е съставен преди постановяване на решението, то срокът във всички случаи започва да тече от момента на влизане на решението в сила. В случая решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 4.07.2007 г., а молбата за отмяна е подадена на 27.06.2008 г. Новооткритите доказателства под № 2-5 са съставени преди предявяване на иска, а следователно молителят е могъл да се снабди с тях по всяко време в хода на производството и съответно срока по чл.305, т.1 от ГПК е започнал да тече от влизане на решението в сила и е изтекъл на 4.10.2007 г. Същото се отнася и за документ № 6, тъй като същия макар и новосъздаден, удостоверява твърдени в хода на процеса обстоятелства, за които са били представени доказателства, а следователно молителят е можел да поиска издаването на този документ и в хода на производството, поради което срока за отмяна отново започва да тече от влизане на решението в сила.
За основанието по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК срока за подаване молба за отмяна започва да тече от узнаване на решението – чл.305, т.5 от ГПК. За допуснатите по отношение на него процесуални нарушения молителят е узнал още в хода на производството, в което е участвал и чиято висящност е поддържал с подаването на въззивна и касационна жалба. Следователно дори да се приеме, че позоваването на тези процесуални нарушения не е преклудирано, поради нерелевирането им в касационното производство, то срока по чл.305, т.5 от ГПК отново тече от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска и е изтекъл към датата на постъпване на молбата за отмяна в съда. Основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК е нарушаване на процесуалните правила по отношение на молителя, но не и по отношение на друга страна в процеса, която не е поискала отмяна, поради което изцяло процесуално недопустимо е позоваването на факта, че решението е постановено по отношение на починала страна, на която молителят не е наследник, а съответно неотносими са доводите в частната жалба, че В. Ш. не е знаел за смъртта на Й. К.
В молбата за отмяна само формално е посочено, че се подава на основание чл.303, ал.1, т.6 от ГПК, без да са развити съображения в тази насока, нито да са налице факти за наличие на представителство по чл.29 от ГПК или за необходимост от такова, поради което правилно съдът е приел, че по същество липсва позоваване на това основание за отмяна на влязло в сила решение.
В обобщение атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 87 от 30.10.2008 г., постановено по гр.д. № 4* по описа за 2008 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: