О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
София, 19.06.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 230 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. К. А. и А. Т. А. против решение № 187 от 15.10.2008 г., постановено по гр.д. № 429 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила решение № 2* от 28.02.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на Районен съд Б. за разпределение на ползването на УПИ ХІ-128 в кв.6 по плана на с. Р., община С., целият с площ от 660 кв.м. между съсобствениците В. К. А. и А. Т. А. от една страна и М. С. В. и Т. В. В. от друга страна, съобразно заключението на вещото лице И. Великова, прието в съдебно заседание от 22.11.2007 г.
Ответниците по касационната жалба М. С. В. и Т. В. В. оспорват наличието на предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК.
Въззивният Окръжен съд Б. е приел, че съсобствеността между страните е възникнала по силата на договори за покупко-продажба по нотариален акт № 7* том ІV, рег. № 1* н.д. № 640 от 2002 г. на нотариус Н. М. , въз основа на които ответниците по иска и касатори В. и А. А. са придобили 660/790 кв.м. ид.ч. от УПИ VІ-128, целият с площ от 790 кв.м., а ищците по иска М. и Т. В. притежават останалите 130/790 кв.м. ид.ч., като в т.5 от посочения нотариален акт е договорено разпределение на ползването – северната част от 660 кв.м. за ответниците и южната част от 130 кв.м. за ищците. С изменение на ПУП със заповед № 449 от 27.08.2003 г. на кмета на община С. са създадени три нови УПИ, като площта на процесния УПИ ХІ-128 е намалена на 660 кв.м. Съдът е изложил съображения, че регулационното изменение не е прекратило състоянието на съществуваща съсобственост, което се е запазило и се е пренесло върху новообразуваното УПИ ХІ-128 от 660 кв.м., като правата на ищците са 16.46 %, на които съответстват 108.6 кв.м., а на ответниците 83.54 %, на които съответстват 551.4 кв.м. Настъпилата след регулационното изменение промяна в основните характеристики на съсобствената вещ, налага ново разпределение на нейното ползване съгласие за което не е постигнато от страните, поради което е счетено, че искът е процесуално допустим и основателен.
Касаторите считат, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – допустим ли е иск за рапределение на реално ползване при положение, че въпросът относно ползването е разрешен договорно между страните и извършената регулационна промяна не отчуждава или намалява размера на придобитите от ищците права, както и по съществен материално правен въпрос – след извършената промяна на ПУП, може ли да се приеме, че е налице доказана по безспорен начин съсобственост между страните, които въпроси са разрешение в противоречие с практиката по приложените решения на ВКС.
С решение № 60 от 3001.2006 г. по гр.д. № 2519/2004 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че наличието на договорна обвързаност, определяща начина на ползване на съсобствената вещ, обуславя недопустимост на съдебната администрация по чл.32, ал.2 от ЗС, освен ако е налице промяна в обстоятелствата, при които е сключен договора. Посоченото тълкуване изцяло съответства на изводите на въззивния съд, че промяната в площта на имота, вследствие на изменението на ПУП, е ново обстоятелство, което е настъпило след сключване на договора за разпределение на ползването и обуславя допустимост на иска по чл.32, ал.2 от ЗС.
Тълкуването в решение № 1* от 26.10.2001 г. по гр.д. № 2* от 2000 г. на ВКС, ІV г.о. – че разпределението на ползването на дворно място, което е отредено за дворищнорегулационен парцел, може да се извърши от съда, само тогава, когато съсобствеността върху парцела е доказана по безспорен начин – е неотносимо в настоящия случай, в който е безспорно, че ищците и ответниците са придобили права в съсобствеността на урегулиран имот. В посоченото решение липсва произнасяне по поддържаната от касаторите теза – че изменението на ПУП по отношение на процесния УПИ е довело до прекратяване на съсобствеността върху същия /в какъвто смисъл са твърденията, че 130 кв.м. от процесния УПИ са придадени към новообразувания УПИ ХVІІІ, собственост на ищците В в този имот е ситуирана улица „тупик”, за да осигури достъп до техния имот, поради което следва да се прецени налице ли е съсобственост или реална собственост върху отделни имоти/, а съответно не е налице противоречиво разрешаван правен въпрос.
Доводите за неправилно определяне квотите в съсобствеността и необсъждане квотите в съсобствеността на съседния УПИ ХVІІІ, собственост на ищците, към който са придадени 130 кв.м. от процесния УПИ, по същество съставляват касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187 от 15.10.2008 г., постановено по гр.д. № 429 по описа за 2008 г. на Окръжен съд- Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: