О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1014
София, 10.11.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 899 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Ц. Д., чрез пълномощника й а. С, против решение № 516 от 24.04.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. , с което е оставено в сила решение № 1* от 4.06.2008 г. по гр.д. № 6* от 2007 г. на Районен съд В. за признаване за установено по отношение на Н. Ц. Д., че Е. Х. Ч. е собственик на апартамент в гр. В., ул.”Ф” № 8, секция „Б”, етаж 6 въз основа на влязло в сила решение № 550 от 19.12.2006 г. по гр.д. № 451/2006 г. на ВОС и за осъждането й да му предаде владението на имота.
Ответникът по касационната жалба Е. Х. Ч. не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на основание предварителен договор с „Б” ЕООД, гр. П. и влязло в сила решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяването му за окончателен № 550 от 19.12.2006 г. по гр.д. № 451/2006 г. на ВОС, като иска е бил обезпечен чрез налагане възбрана върху имота с обезпечителна заповед от 16.06.1997 г. С договор от 12.06.1997 г. „Б” ЕООД, гр. П. е продала правото на строеж за апартамента на Т. Х. Т. , която от своя страна го е прехвърлила на С. К. Ж. , а наследникът на последната е продал апартамента на Н. Ц. Д.. С влязло в сила решение договорът между „ строителна компания” ЕООД, гр. П. и Т. Х. Т. е обявен за нищожен, тъй като към момента на сключването му правото на строеж е било трансформирано в право на собственост. Съдът е приел, че по същата причина е нищожен и договорът между Т. Т. е обусловило извода, че след като праводателите на ответницата са основали владението си на нищожни договори, то и Н. Д. се явява недобросъвестен владелец и тъй като владението от първия купувач С. Т. е придобито на 20.08.1997 г., а искът е предявен на 17.08.2007 г. не е изтекъл десет годишен давностен срок.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са преповторени доводите от касационната жалба – за необсъждане показанията на свидетелите, че още от 1996 г., когато сградата е изградена в груб строеж, владението е било упражнявано от строителното дружество, а след това е продължило от купувачите по договора повече от 10 години, не е отчетено, че първата разпоредителна сделка от 12.06.1997 г., а обезпечителната заповед е издадена от 16.06.1997 г. и съответно не би могла да въздейства върху действителността на тази и на последващите сделки – като се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 във връзка с чл.281, т.3 от ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Наведените доводи за нарушение на задължението на съда по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ да обсъди всички установени факти, за наличието на необосновани изводи и неправилно приложение на материалния закон, съставляват касационни основание по чл.281, т.3 от ГПК, които обаче подлежат на обсъждани при постановяване на касационно решение съгласно чл.290 – чл.293 от ГПК, но са неотносими при преценка допустимостта на касационното обжалване и не могат да бъдат съотнесени към предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 516 от 24.04.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд- В.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: