О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
София, 07.05.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 172 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Я. М., чрез пълномощника му адвокат З, против решение № 305 от 15.07.2008 г., постановено по гр.д. № 921 по описа за 2007 г. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила решение № 118 от 29.06.2007 г. по гр.д. № 663 от 2006 г. на Районен съд- С. за признаване за установено по отношение на К. М. К., В. Я. М. , М. Я. М. , Б. Я. М. , Г. Я. М. , С. Я. М. и Г. Я. М., като наследници на Я. Б. М. , че София М. П. /София М. К. И. /, поч. 23.08.1976 г. към момента на образуването на ТКЗС с. П. през 1957 г. е била собственик на основание наследство и доброволна делба на нива с площ от 2 дка, представляващ част от нива с обща площ от 20.5 дка при посочени съседи.
Ответникът по касационната жалба М. И. Р. , както и К. М. К., В. Я. М. , М. Я. М. , Б. Я. М. , Г. Я. М. и С. Я. М. не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд неправилно е приложил материалния закон като се е произнесъл по иска, вместо да прекрати производството, след като от заключението на вещото лице е видно, че имота на ищцата не заема никаква част от имота на ответниците, т.е. липсва спор за материално право и е нарушил правилото на чл.188 от ГПК-отм. /неправилно посочен като чл.236, ал.2 от действащия ГПК, доколкото въззивното производство се е развило при приложение на ГПК от 1952 г./ като не е направил произтичащите от заключението на вещото лице изводи.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая посоченото основание не е налице. От една страна липсва съществен правен въпрос, по който съдът да се е произнесъл и който да налага тълкуване на закона с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Наведените от касатора твърдения са свързани със собственото му възприемане на експертното заключение, но не се подкрепят от данните по делото, доколкото според вещото лице, имотите на страните са съседни според делбения договор от 1950 г., но при възстановяване правото на собственост имота на ищцата от два декара не е отразен, като същия попада във възстановената на ответниците площ съобразно приложената към заключението скица, като по същият начин експертното заключение е възприето и обсъдено от въззивният съд. Приложеното от касатора съдебно решение не може да бъде съотнесено към разрешените в настоящия спор въпроси, поради което е не удостоверява противоречиво разрешаван правен въпрос.
В обобщение не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 305 от 15.07.2008 г., постановено по гр.д. № 921 по описа за 2007 г. на Окръжен съд- Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: