О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 948
София, 21.10.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 813 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Г. Д. против решение № 61 от 26.03.2009 г., постановено по гр.д. № 283 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила решение № 1* от 15.01.2008 г. по гр.д. № 35 от 2007 г. на Районен съд- Р. за признаване за установено по отношение на С. Г. Д., М. К. Д., М. К. Д., М. К. Р., С. Н. Р., Й. М. Р., Е. М. Г., А. М. Р., М. И. Р. и Н. Г. Р., че наследодателят на ищеца Й. В. Х. – В. К. Х. – е бил собственик преди образуването на ТКЗС на нива с площ от 3.200 дка, в местността „С”, землището на гр. Б., при съседи: Александър К. , Й. К. и вада.
Ответниците по касационната жалба Й. В. Х. , ищец по исковата молба и М. К. Д., М. К. Д., М. К. Р., С. Н. Р., Й. М. Р., Е. М. Г., А. М. Р., М. И. Р. и Н. Г. Р., ответници по исковата молба, не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
Въззивният съд е установил, че ищецът е претендирал възстановяване правото на собственост на нива с площ от 3.2 дка, като наследник на В. К. П. /Хаджипопов/, като е признато правото на възстановяване на собствеността, но в стари реални граници е възстановен имот от 1.230 дка, а останалата площ е отказана поради това, че имотът попада частично в имот, отразен с № 1* възстановен на наследниците на Г. Н. Р. Наследниците на Г. Н. Р. са легитимирали правата на наследодателя си като собственик на нива от 1 дка, като в стари реални граници е възстановен имот № 1* с площ от 2.098 дка. Обсъждайки представените гласни, писмени доказателства и експертно заключение, съдът е приел, че процесният имот е бил част от имота, завладян и ползван необезпокоявано от праводателите на ищеца от 1930 г., поради което е уважил предявения иск.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът по същество се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК – счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по приложение на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, а въпросът, когато след заснемане на място се установи, че имота попада върху имот, възстановен на други лица, налице ли е спор за материално право или се касае за спор по чл.18д ППЗСПЗЗ относно заснемането или трасирането на терена на старите реални граници на земеделската земя, призната за възстановяване е налице противоречива практика.
Твърдението, че съдът не е съобразил, че за процесния имот наследодателят на ответниците разполага със погодителен протокол от 1945 г., а в данъчния картон притежавания от наследодателя на ищеца имот не е подробно описан по съседи и граници, с което е нарушил правилата за ценене на доказателствата и е определил неправилно предмета на доказване, по същество съставлява довод за допуснато процесуално нарушение при преценка на конкретни и специфични за настоящия спор доказателства, довело до необосновани изводи, който довод обаче е свързан с касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК и не би могъл да обоснове противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.188 от ГПК /отм./, израз на която са решение № 1* от 17.10.2005 г. по гр.д. № 1075/2005 г. на ВКС, ІV г.о. и № 72 от 6.03.2009 г. по гр.д. № 6458/2007 г. на ВКС, ІІ г.о. Същото се отнася и за довода, че в исковата молба не е посочено основанието, на което ищеца претендира, че е придобита собствеността, тъй като в хода на делото пред първоинстанционния и въззивния съд не е оспорвано притежанието на правото на собственост върху имот в местността, а само идентичността на този имот с процесния.
Налице е противоречие на извода на въззивния съд по втория формулиран въпрос /за допустимостта на иска с оглед обстоятелството дали е налице спор за материално право или спор относно заснемането или трасирането на реалните граници, който подлежи на разглеждане по административен ред/ с разрешението по Решение № 733 от 15.07.2008 г. по гр.д. № 3194/2007 г. на ВКС, V г.о. и постановеното в същото производство при съобразяване с тълкуването в касационното решение решение от 19.02.2009 г. по гр.д. № 832 от 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което в хипотеза, идентична на настоящата /отказ за възстановяване в стари реални граници, тъй като нивата попада в имот, възстановен на други лица/, се приема, че спорът е за реалната идентификация към настоящия момент на земеделската земя на наследодателя, която е призната за възстановяване в стари реални граници, т.е. не се касае за спор по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, а за спор по чл.18д от ППЗСПЗЗ относно заснемането или трасирането на терена на старите реални граници на земеделската земя; тъй като имотите на различни собственици не могат да се припокриват, а ПК е установила, че имотът на ищците попада върху имот, възстановен на друго лице, е следвало да отрази това положение в картата и регистъра на имотите /чл.18д, ал.9 ППЗСПЗЗ/, а при вече одобрена карта на съществуващи стари реални граници, констатираната явна фактическа грешка следва да бъде отстранена по реда на чл.26 от ППЗСПЗЗ
Наличието на противоречиво разрешаван правен въпрос обуславя допустимост на касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 61 от 26.03.2009 г., постановено по гр.д. № 283 по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: