О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София, 28.09.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 361 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от П. Й. П. против определение № 305 от 11.05.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 321 по описа за 2009 г. на Окръжен съд П. , с което е потвърдено определение № 5* от 30.12.2008 г. по гр.д. № 1* от 2008 г. на Районен съд П. за прекратяване производството по делото.
Ответникът по частната жалба „Е” ЕО. , гр. П. оспорва допустимостта на касационното обжалване, евентуално основателността на жалбата, като претендира направените в производството разноски, а „М” ЕАД-в ликвидация, гр. П. не е изразило становище.
Съдът е сезиран с предявен от П. Й. П. против „Е” ЕО. , гр. П. и „М” ЕАД-в ликвидация, гр. П. иск по чл.336 от ГПК /отм./ за признаване, че към момента на изпълнението, собственици на недвижимия имот пл. № 1* в кв.121 по плана на с. Р., са били наследниците на П. В. М. и да се отмени постановлението за възлагане на имота по изп.д. № 0-331/2000 г. на СИС при ПРС. С писмена молба от 12.06.2008 г. ищецът е поискал конституиране като ответник и на Г. управление „Държавен резерв и военновременни запаси”, взискател в изпълнението. Първоинстанционният съд е приел, че липсва правен интерес от иска, тъй като въз основа на решението, с което ще се установи, че „М” ЕАД-в ликвидация, гр. П. не са били собственик на имота, не би могло да се пристъпи към принудително изпълнение, а между ищеца и „Е” ЕО. , гр П. е налице висящо производство по иск по чл.108 от ЗС, в което П. Й. П. може да защити правата си по пътя на възражение или насрещен иск. За недопустимо е прието и искането за отмяна на постановлението за възлагане на недвижимия имот, тъй като това може да стане само по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител и то само от собственика на имота, който атакува въвод по реда на чл.332, ал.3 от ГПК /отм./. Въззивният съд е потвърдил прекратителното определение, излагайки допълнителни съображения, че искът е недопустим, тъй като не е предявен против всички страни в изпълнението и че е недопустимо обективно съединяване на иска за собственост с искането за отмяна действията а съдебния изпълнител, тъй като същите се разглеждат от различни по степен съдилища и по различен ред.
Касаторът се позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Представеното решение № 2* от 18.11.1968 г. по гр.д. № 1651/68 г. на ВС, І г.о. е неотносимо към изводите на въззивния съд за недопустимост на иска, доколкото съдържа тълкуване, че иск по чл.336 от ГПК /отм./ е допустим и след приключило производство по обжалване действията на съдебния изпълнител по чл.332 от ГПК /отм./. В решение № 607 от 6.01.2009 г. по т.д. № 218/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о. е дадено тълкуване, че правен интерес от иск по чл.336 от ГПК /отм./ е налице при наличие на две кумулативни предпоставки – вещите-предмет на изпълнението да не са във фактическа власт на ищеца, поради което той не може да защити правата си по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител и срещу тези вещи да е насочено изпълнението. В случая изводите на съда са в съответствие с посоченото разрешение, доколкото изпълнителното производство по отношение на процесния имот вече е приключило, а следователно липсва втората кумулативна предпоставка за наличието на правен интерес.
Не са налице и предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по формулирания правен въпрос за целта и възможността, която дава разпоредбата на чл.336 от ГПК /отм./ за трети лица, засегнати от изпълнението, да защитят правата си. Нормата на ал.1 от чл.336 ГПК /отм./ ясно визира като условие за допустимост на иска наличието на висящ изпълнителен процес в какъвто смисъл е изискването изпълнението да е насочено към имущество, което не принадлежи на длъжника, а съответно при вече реализирано изпълнение защитата на правата се осъществява в исково производство между собственика на имуществото и приобретателя на това имущество. В този смисъл липсва непълнота или неяснота на правната уредба по поставения въпрос.
В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 305 от 11.05.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 321 по описа за 2009 г. на Окръжен съд П.
ОСЪЖДА П. Й. П., ЕГН **********, с. Р., ул.”С” № 12, съдебен адрес: гр. С., ул.”Ю” № 44, ет.3, ап.5 да заплати на „Е” ЕО. , гр. П. разноски за настоящото производство в размер на 500.00 /петстотин/ лева, представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство от адвокат И.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: